Атина Санториниу : Даровете на Атина

Или за силата на виждането и за божественото като наръчник за живеене

Не помня как точно стана, но когато срещнах Атина Санториниу в Горна Баня, на ул. “Дъга” 39, всичко ми се видя съвсем обикновено. Тя и Петър Няголов, който от десет години е нейн съпруг и духовен партньор, бяха създали тук преди две години, почти в края на гората “Гайа”. Сега разговаряхме за пътя на този център за духовно образование, за това как той привлича хората, отворени към себепознанието и за ключовете, които ни трябват за да отключим вътрешния си “аз”.

Тайнството

Докато си приказвахме сладко-сладко, се питах наум: “Къде е тук тайнството?” А след часове общуване, в което езиковата бариера въобще не бе пречка, разбрах, че Атина ни дарява с прозрение за това какви сме, с вяра, че всеки притежава дълбок потенциал и че светът може да бъде различен, ако го погледнем по друг начин.

Докато си говорехме, Петър Няголов възкликна: “Атина е чудо на природата, загадка, мистерия!” Тя се засмя и скромно вметна, че не е по-велика и по-специална от другите. Тъкмо тази нейна скромност буди доверие.

Различността

на Атина идва от това, че тя вижда и разговаря с ангелоподобни същества. Това е нейният фин, духовен свят, който я обкръжава от осемгодишна възраст до днес. С годините тя съзнателно развива тези свои способности, практикува и общува с невидимото, създава атмосфера на друго присъствие, на духовно проникновение. За мен дори само фактът, че тази жена може да чете Акашовите записи я прави феномен. За всички, които вярват в духовното знание, тя е светлина, сочеща пътя към един свят, който е различен от видимия, който е подчинен на други закони, но е нашето истинско битие.

Интервюто

Затова полюбопитствах:

- Дали всеки може да отваря и разчита Акашовите записи – тази невероятна памет на свръхсъзнанието за вселената?

Атина: Всеки, който направи избор в тази посока. Четенето на книги е благодат, но не всеки обича да чете. Работата с Акашовите записи е духовен път, който ти дава знание и енергия, помага ти да видиш кой си и на какво си способен. Но трябва да имаш порив и страст на търсач. Останалото е само практика, въпрос на техника.

Атина чете Акашовите записи с помощта на ангели. Говори с и с тях. Пита ги разни неща. Думата “ангел” на гръцки означава “пратеник”. Ангелите са различни, с различна честота на вибриране. И изпращат различни послания в зависимост от намеренията на питащия човек, от това какво иска той да научи.

- Всичко до въпросите ли опира? До умението да ги задаваш най-точно?

А.: Да. Защото чрез тях ти даваш заявка какво точно искаш да разбереш и откриеш в Акашовите записи? Има хора, които използват тези записи, за да разговарят с отпътували души, други – за да получат знания за вселената, за цивилизациите, за бъдещето на Земята. Трети пък търсят в тях просветление и изцеление. Като мен. Формулирането на въпросите е част от работата с Акашовите записи. Не по-малко важна от тяхното разчитане. Контактът с енергийно-информационното поле, наричано Акашови записи, става по-лесен, когато се научиш по-ясно и задълбочено да задаваш въпросите си.

- А как се установява контакт с ангелите, които, както разбирам, осигуряват достъп до информацията от Акашовите записи?

Петър: Аз съм най-ярък пример за това как човек без никакви специални дарби може да влезе в контакт с финия свят. Никога не съм имал каквото и да било желание да правя това. За разлика от Атина никога не съм имал духовни видения.  Даже бях настроен враждебно към този род способности, считах ги за антидуховни. Но когато видях, че общуването с божественото, с ангели, архангели и учители е инструмент за откриване на нашата дълбока същност, че то дава отговор на най-човешкия въпрос “Кой съм аз?”, проявих интерес и съзнателно развих тези свои умения. Приех дара.

А.: Контактът се осъществява чрез прилагането на един много прост закон. Ангелите винаги са готови да откликнат, когато бъдат призовани и когато бъде създадено свещено пространство, в което те могат да присъстват и да общуват с нас. Срещала съм хора, които са идвали тук да им разчета нещо от Акашовите записи и по време на консултацията съм наблюдавала как лицата им се променят и енергиите им се... повдигат. В началото си мислех, че това тяхно състояние е временно. Но по-късно разбрах, че това разчитане оставя дълбок отпечатък върху всеки от тях, кара ги да мислят по-задълбочено за определени неща, да поемат отговорността за създаване на по-различен живот за себе си. Макар че има и хора, които, независимо от контакта си с Акашовите записи, не използват напътствията, не правят нищо от препоръчаното им, връщат се обратно в своята зона на удобното и познатото и остават там.

- Добре, но все пак ми е много интересно как точно се стига до този вселенски архив, така да се каже. Каква е методиката, ако мога да се изразя по този начин?

А.: Изказваме намерение. То се изрича с концентрирана любов, благодат и вдъхновение. Така се свързваме с нашата изначална мъдрост. Душата винаги е цялостна, тя съдържа всяко знание, всяка мъдрост. Акашовите записи не са някъде в небето, те са в душата ни, в чистото съзнание, което сме. Но за улеснение можете да си ги представяме като огромна библиотека, архив – за всичко, което сме били и което потенциално можем да бъдем. Ангелоподобните същества, които отговарят за тази библиотека, са измерение, което носим в себе си, но най-често не осъзнаваме. Когато влезем в контакт с тях, те ни помагат да разкрием в пълнота заложеното в нас и да получим хармония и изцеление.

-Ако приемем, че човек желае и цени подобни преживявания и е отворен към една по-висша форма на живот, тогава кои са учителите?

А.: Има видими учители, които имат опит и са готови да го споделят с другите. В този смисъл всеки може да бъде/стане учител. Има и невидими учители – ангели, архангели. Това са божествените учители, с които можем да установи свръхсетивен контакт и да обменяме енергии. Те ни дават напътствия, информация и вдъхновение в отговор на въпросите ни и според нашите нужди в определен момент. Но най-великият учител, който всъщност е и от най-висш ранг е нашето собствено “аз”. Казано по-разбираемо, поддържайки постоянна връзка със себе си, ние се учим от това, което преживяваме, за начина, по който мислим, чувстваме и  взаимодействаме с хората около нас и по който общуваме със собственото си тяло и въобще – с целия свят. От аз-а научаваме за нашата божественост и я живеем като върховна реалност.

П.: Животът според мен е най-големият учител. Случвали са ми се неща, сякаш специално подготвени, скроени за мен, от които съм извличал най-голям урок. Животът е не по-маловажен учител от възнеслите се учители. Защото той е проявление на божественото и съдържа всички учители в себе си.

Атина твърди, че е много вълнуващо да успееш да познаеш собственото си аз. Всеки индивид е цяла история. Човек знае повече за един свой аспект и по-малко за друг. С помощта на учителите се опитваме да обединим това знание, за да живеем себе си в пълнота. Това е истинското щастие.

- В книгата си “Послания от Архангелите” ти благодариш на всички видими и невидими учители и водачи за това, че си получила информация, опитности и директни послания от тях. Какво още можеш да разкажеш за създаването на тази уникална книга?

А.: Мой духовен консултант и учител в Акашовите записи е Кати Карландър, която живее в Индиана, САЩ. Вдъхновена от нея, аз отворих една врата, която ни отвежда отвъд границите на обикновените възприятия, в измерението на светлината. Когато четете тази книга, ще направите радостното откритие, че сякаш  всички послания са предназначени специално за вас. Думите на ангелите са универсални в своята истинност и са способни да надживеят времена и обстоятелства. Защото са вечни, безценни и подходящи за всички. Когато имате въпрос или просто изпитвате нужда от нежния полъх на ангелски криле, разгърнете книгата наслуки и ще получите отговор. Това е предназначението на общуването с божественото – да бъде наръчник за живеене.

След разговора си с Атина и Петър си тръгнах с увереността, че не бива повече да пренебрегвам духовните опорни точки, че всеки напредък в познанието за човека е бил постиган понякога и благодарение на неща, които са ни се стрували странни или невероятни. Отворих книгата на Атина наслуги и попаднах на изречението: “Ако насочиш любов към човешко същество, то не може да остане непроменено, то се разтапя под лъчите на любовта.”

Интервю: Нели Цонева, списание Бела, бр. 10 , 2007 Снимки: Дона Златанова и личен архив