Преживяно

Какво научаваме в единия и единствен живот, който ни е даден? Какво запаметяваме освен малки сцени или образи на хора, а най-често нищо, само приятно или неприятно чувство, без съдържание, без спомен за време. Животът ни минава като сън. Опитах се да се докосна до света в неговата пъстрота и уникалност, събирах и описвах с труд факти и впечатления години наред. Нямах друг начин да изчерпя една тема, освен да я изживея, пишейки. Което означаваше, че се потапях в нея доста преди да си изясня какво искам да кажа за дадено събитие или личност и да я опозная от близо доколкото мога. Тогава думите заемаха точното място в текстовете. А преживяванията ми останаха съхранени като памет на времето.

След като затворих и последната страница на ръкописа на прадядото на София Черкелова д-р Иван Димитров Строгов в мен остана мисълта: и преди 100 години сме имали  дух и искрена вяра за България! И тогава е имало хора, които са се питали: ” Защо стана така? Защо мислехме едно, а се случваше друго? Защо се разминахме с мечтите си?” Повече…

Вашингтон в сянката на мечтите

Може да откриваш и да се наслаждаваш на Вашингтон, да изпадаш във възторг от всичко преживяно. Но винаги оставяш частица от себе си там като сянка, за която да мечтаеш. Повече…

Братислава – пространства от тишина

В Братислава времето спира, за да ти стори път между високите офис сгради, издигнати със смислена дързост, край спокойните улични ъгли, където завива червеният трамвай, който пристига съвсем близо да градския мол „Central“. Повече…

Банкси – колекционер на времето 

Да, убедих се, че Банкси е гений и вандал, че в личността му са застъпени еднакво силно и успешно две противоположни истини. Едната, заради която той държи на своята анонимност, защото уличните графити са незаконни, приемат се за вандалщина, и другата – с внимателно поддържана творческа самоличност, с която неговите идеи се отразяват в социалните медии, в успешен авторски филм („Изходът е през магазина за сувенири“), в книги и арт инсталации в паркове, училища и стоки в магазини, плакати, стикери, в изложби и в много други разностранни изяви, в най-различни места по света. Само гений може да сътворява такова разнообразие от произведения, което го издига не само в изкуството, но и в търговския бизнес. Повече…

Да срещнеш приятел във Виена

Щефансплац е най-подходящото място за среща с приятел, когото от доста години не си виждал на живо и отблизо. Наоколо гъмжи от най-различни хора и всякакви туристически групи. Блъскайки се в тях, си спестяваш неудобството да се взираш във всеки, за да търсиш изплъзващия се спомен от детството и да откриеш познатото лице…Повече…

Лисабон – буден в съня си

Когато пристигнах в Лисабон, тази „издатина“ в края на Западна Европа, кацнала право в скута  на Атлантика, слънцето вече залязваше, небето синееше с подгонените от вятъра облаци. Видях високите градски хълмове, велики градежи, които стръмните склонове крепят и възвеличават, разломи от скупчени всякак сгради, които светлината извезва със сенки и пожари. Най-отгоре, долепени един до друг, куп от червени покриви – един необятен простор, над който красиво се отразяват отблясъците на залеза. 

Вървях между къщите по стръмните улици, настлани с дребен каменен паваж, който ежедневно се поправя и лъска с машина. От високите етажи, от мансардите и железните балкони се развяваше неизменното пране, простряно на слънцето сред цветя и саксии. Лъхаше ми на нещо свежо, приятно и много домашно, а бързо сменящите се картини от градския декор ми напомняха за протичащ пред очите ми филм. Повече…

Истанбул и времето

Колкото пъти се озовавам в Истанбул, опознавайки го все повече като история и митология, за мен този космополитен град си остава една загадка. Не го казвам нито в добрия, нито в лошия смисъл на думата, а заради всичките му контрасти, взети накуп. Най-напред летях сред модерни, издигнати на високо архитектурни силуети, покрай магистралата от летището към хотела в Каракьой. Навлизайки обаче в по-тесните улици, трафикът  ужасно се задръстваше, сградите не бяха вече толкова високи, защото ислямът не позволява подобна горделивост, всичко наоколо бързо се променяше, усещах как миналото и настоящето са се слели, изведнъж попаднах в друг свят с ориенталска колоритност и своеобразие. 

Различен беше духът на мястото – това, което не се виждаше с очи, се усещаше с носа. Отвсякъде бях заобиколена от сергии, носеше се миризма на печени кестени или царевица, на топли дюнери и прясно изстискан сок от червен нар. Почувствах Ориента по аромата му, а животът тук пулсираше в невероятна пъстрота и традиционна несъмненост. Щом стъпих на моста на Галата, се смесих с тълпата от заклети рибари, пуснали един до друг своите въдици в морето, около тях гълчава и подвиквания и неусетно бях въвлечена в представлението им, очаквайки  щастливия миг да се зарадвам заедно с тях на бляскавата риба, победоносно хвърлена при останалите в кофата.  Повече…

Венеция отблизо 

Запомних Венеция при първото си посещение като застинала приказка с домашен и топъл мирис, подхранваща въображението ми със сладостно спокойствие.  Въпреки че в съзнанието на всеки посетител този град се запечатва най-вече с внушителния си площад пред византийската базилика „Свети Марко“, с извисената часовникова кула, обърната към моретосъс своите вечни стражи –статуята на „Св. Теодор“ и тази на лъва на „Св. Марко“. От стари времена на това място са били събрани държавата и обществото сред дворците и катедралите, а животът на хората е протичал в атмосферата на карнавали и паради сред обичайните ресторанти и кафенета, с неотлъчния облак от кацащи на площада и излитащи към небето гълъби. Венеция ми въздействаше поетично и възбуждащо, а когато мъглата се вдигне от морето, полъхът на въздуха е чист и свеж. Повече…

Символиката на Малта

Малта ми подейства като призрачен дух, витаещ около мен тайнствено и загадъчно. Усетих го как се стелеше над крепостните стени, дворците и църквите, спускаше се по улиците край изхабените от векове сгради. Сякаш се пренасях в мистичния свят на Средновековието, когато в безброй  кръстоносни походи и битки сред тропот на коне, блясък на стомана, се е търсело изкупление, спасение и живот. Всичко наоколо като че ли ми напомняше за онова време, което отдавна сме забравили. Почувствах заобикалящата ме атмосфера като театрална сцена, на която, щом веднъж стъпиш, се превръщаш в зрител на променящия се пред очите ти свят. Въздухът имаше солен мирис, а вятърът навяваше морска прохлада и свежест. Накъдето и да обърнех очи долавях нещо стаено, което не си е отишло безвъзвратно, а очакваше да бъде открито и освободено от забравата. Повече…

Барселона Между Гауди и Пикасо

Първото усещане е, че Барселона поема дъх от самия живот, изпълнен с движения, радостна еуфория. Скитах с широко отворени очи, за да открия за себе си очарованието ѝ, да разбера нещо повече за това с какво наистина този град омайва. Забелязах полъха на едно особено жизнелюбие, където и да отидеш веднага се установява една непосредствена близост с всеки и желание да се почувстваш човек, не някой важен, а един от тях. Когато влязох за втори път в симпатичното бистро, отворено през 1926 г., ме посрещнаха като новия им приятел, на който му харесва бирата и мезето с аншоа, а в близкото заведение за вкусните тапас, просто те приемат вече като познат гост, на когото търсят със загриженост освободена маса за вечеря. Повече...

Пържени зелени домати

Тръгнах си от Чарлстън и Савана със запечатан в съзнанието ми хубав пейзаж, който дълго ще събужда у мен приятни спомени, с богати впечатления за важността, която  хората от Юга придават на своите корени, на своето място за живеене и непрестанно в главата ми се въртеше нещо неразбираемо от историята на Съединените американски щати, на което обаче едва сега отдадох значение, че  в Декларацията на независимостта (1776) в класическото изброяване на човешките права: живот, свобода, собственост – Джефърсън е заменил собствеността със стремежа към щастие 😊! Повече...

Да изпиеш едно кафе в рая

С изненада, да не кажа с недоволство, приех да изпия едно кафе в Златоград – най-южния ни град в Родопите. Без да преувеличавам, но след Дяволския мост бях погълната от сянката на девойката, вградена от Дявола в стените му, и от това, което виждаха очите ми – един вековен римски паметник, преодолял времето и съхранен трайно в паметта ни и като тайнственост, и като архитектурно видение. Обкръжена от природата по пътя, криволичещ към Ардино, насред пазвите на широколистните гори, усещах странно чувство – движех се на юг по земя, която са си поделяли през хилядолетията траки, римляни, гърци, турци, българи. И всеки е влагал нещо от себе си в общата ни памет, напластявана с векове. Под влиянието на цивилизациите от древността до наши дни хората са търсили път към дома и път в дома в един затворен кръг, оставяли са знаци за създаденото от различните култури и епохи. Повече...

Всеки има свой разказ за България

Зная го и винаги съм го знаела, че ако си представя живописността на България – за да я възхвалявам или осъждам – не мога никога да остана безразлична, както и да не се разчувствам от ехото на чутото, на видяното, с които се докосвам до истинското й лице. За мен тя е като моята сянка, накъдето и да се движиш, да се обръщаш или гледаш, тя е винаги с теб, никога не изчезва. Когато казвам това, се сещам за последните си пътувания из страната, които родиха изобилие от преживявания, понякога твърде неочаквани, странни, любопитни, дори и гротескни, без да ми отнемат радостта да усетя собствения си свят. Повече...