Филмография
За да направиш един филм трябва да преживееш темата или събитието, да откриеш разказа в неговия герой или избраните персонажи, да посочиш местата, които могат да се заснемат, да почувстваш и опишеш следи от картини, предмети, пейзажи, както ги изисква твоята гледна точка и авторско въображение. После събираш един добър оператор, режисьор и се стремиш да ги убедиш, че всеки от тях, заедно с теб, може да даде най-доброто от себе си, с една дума да се чувства свободен, освободен от всякакви задръжки, за да се получи добър филм.
В процеса на снимането, а след това с монтажа, озвучаването, започваш да се чувстваш все по-отдалечен от първоначалната си идея, а филмът става все по -плътен, по-богат с визуалните си решения, със съдържателните акценти, приема видимите очертания на колективните усилия и така заживява по-осезателно, отколкото самия сценарий или казано кратко - става все по-жив от събраните парченца и късове реален живот.
„Всеки носи в сърцето си една жарава“ – документален филм за Михаил Герджиков, един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание 1903
Сценарий Недялка Цонева
Режисьор Мара Благоева
Оператор Огнян Логофетов
Редактор Юлия Кючукова
Филмът е създаден през 1983 година по повод 80-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание по спомените на Магда Герджикова, неговата дъщеря.
БНТ-2: Линия Култура. 13 Октомври 2020. Предаването запознава зрителите с предстоящите премиери, разказва за постиженията на творци, дискутира процесите в културната сфера.
Интервю с Нели Цонева, директор на Телевизионен Център - Благоевград.
Корен дълбоко в небето
Документален филм за поета Биньо Иванов
2009, сценарист Нели Цонева, оператор-режисьор Александър Караджов
Спомен за поета Биньо Иванов, за неговия талант, за отношението му към света, приятелите, семейството, за бедността в която е живял след 90-та година, за неговата гладна стачка , проведена в Кюстендил, за мъката, в която умира. Кой е Биньо Иванов? Кое го е карало да изкачва планината, да се блъска в непокорните клони, да нагазва дивите цветя, да прескача трапове, да пие с шепи чистата вода?
Разбран ли бе приживе поетът? Каква горчивина се утаяваше в душата му? За него като човек, приятел и творец говорят: художника Свилен Блажев, Венцислав Филипов, проф. Михаил Неделчев , приятелите му от село Бараково, община Кочериново – Методи Панайотов и Цветан Ценев, Екатерина Йосифова , Дьорд Сонди .
Малки филмови импресии по негови стихове пресъздават образите на гората, тревата, реката, морето, чергата, филията с мас, вилиците и лъжиците в стария бюфет, пишещата му машина, очилата, къщите и улиците в родното му място, децата, които играят футбол в двора, фотоси със семейството му- съпругата и трите му деца, с приятелите. Документални кадри с Биньо Иванов, пие кафе, лежи на леглото, лицето му в близък план, гледа от терасата, там, някъде далече в хоризонта, изправен високо „като корен дълбоко в небето…“
Хонки тонк в Благоевград
Документален филм за фестивалът на живата музика Хонки тонк
2007, сценарист Нели Цонева, режисьор Румяна Ангелакова, оператор Александър Караджов и Любен Панков
Репортаж от Втория фестивал на живата музика Хонки- Тонк, заснет в нощните заведения на Благоевград. Звучат джаз, рок, хаус, поп, фолк, салса, поп-фолк, дори и караоке. Истински музикален маратон!
За събитието разказват участниците, публиката и Мариана Чолакова-собственик на марката Хонки Тонк за България…Репортажно заснети интервюта и кратки изпълнения: Графа, Стенли, Димитър Томов-джаз изпълнител, Райко Кирилов и Иван Платов от „Ритъм бойс“, Павел от група „Тирамису“, Алисия, Красимир Цветков от Берковската духова музика, дуо Милушеви, група „Инфинити“, Джина Стоева, Джаз трио и други. Какво мисли публиката?
Това е най-дългата нощ на живата музика в един град! Забързани фенове, бързат да се снабдят с билет-гривна, с програмата на групите в заведенията. Идеята е феновете да се местят от концерт на концерт, водени от любопитството и преживяването! Смълчаният град оживява. Танцуващи младежи в клубовете, виещо се хоро с Берковската духова музика. Поглед от стъкления асансьор. Старият часовник на площада отмерва времето. Нощните светлини, осветяват финалния транспарант „ Хонки тонк в Благоевград“
Отдаден на вечността
Документално-публицистичен филм за проф. Асен Василиев
2005, сценарист Нели Цонева и Екатерина Василиева, режисьор Румяна Ангелакова, оператор Александър Караджов
Филм – портрет на проф. Асен Василиев- учител, изкуствовед, художник. Оставил огромно книжно и художествено наследство: над 30 книги, повече от 400 научни студии за историята на църковната живопис, много рисунка, графики и живописни платна. С раница и фотокамера е обиколил църквите и манастирите, параклисите...Описал е изкуството на зографи, резбари и строители, изследвал е творческия гений на българина, който омаян от небето и звездите е рисувал стенописи, изографисвал е икони, дълбаел е резбите на олтарите, създавал е школи в старото изкуство. Като изкуствовед е открил и съхранил много паметници на изкуството и културата- Казанлъшката гробница, църквата Света Петка в центъра на София, дал е десетки препоръки за опазването на стенописите в Боянската църква, в Рилския манастир, в Русе Ивановските стенописи, тези в Атон, В Търново църквата „Св. 40 мъченици“, изследвал е иконописта на зографите и дърворезбата на дебърските майстори в Македония и в църквата „Св. Спас в Скопие.“. Много свои картини е дарил в Кюстендилската художествена галерия, други са запазени във фонда на Градската и Национална галерия.
Във филма участват проф. Дойно Дойнов, проф. Аксиния Джурова, Аделина Филева, Недко Каблешков, проф. Димитър Димитров, Нели Цонева, които разказват за живота и делото на проф. Асен Василиев. Разказът за него оживява с документални кадри – Асен Василиев пред пишещата машина, в библиотеката, с приятели, близък план на лицето в храма „Света Петка“, в София, кадри от Рилския манастир, голям каменен кръст, римският мост, илюстриращи един живот отдаден на вечността…
Интервю за Българското Национално Радио: Юлия Караджова
Анонс: Един от най-гледаните филми в сайта на Нели Цонева е свързан с живота на професор Асен Василиев,който през целия си живот изследваше културното наследство в страната ни .Във фонда на БНТ се съхранява поредица от документални филми „По долините на Струма и Места” ,с негово участие. Разговор с Нели Цонева за живота на този български възрожденец.
Образът на невидимото
Документален филм-портрет на Петър Антонов
2006, сценарий Нели Цонева, режисьор Юлия Кючукова, оператор Феодор Сургов
Филм за иконописеца Петър Антонов от София. Любовта му към църковната живопис пламва случайно в една зимна нощ в църквата Св. Димитър в село Тешово, където го омаяли стенописите. Оттогава почти 40 години изографисва икони, които са достигнали до различни места по света. Изложбите му във Франция, Италия, Испания, Чехия и Брюксел го утвърждават като виртуозен образописец. Олтарните икони в Чекотинския манастир, в село Калугерово са негово дело.
Филмът е решен в монологична форма и в него е записана изповедта на художника за вярата и християнското преклонение пред символите, за технологията на иконописта: как се извайва една икона, как прозира светлината, за да се получи лазурност, как се уточнява образа, сюжета, за любовта към дървото, за тайните на църковната живопис, за разликите между копията и авторските икони, за книгите, от които се е учил. В иконописта всичко е техника и точно знание…Според канона!
Кадрите са заснети в ателието му в София, изпълнено с картини, икони, художникът по време на работа, олтарът в Чекотинския манастир, иконостаса, с богато украсена дърворезба, дървените стълби, прозорците с червеното мушкато, манастирската чешма, каменния двор, дъхът на гората, сред която се е сгушил манастира, близък план на негови икони от дома му в с. Калугерово..
Монолог в картини
Филм-портрет на художника Владимир Пешев
1988, сценарист Нели Цонева, оператор-режисьор Мирослав Русинов
Документален филм за художника Владимир Пешев. В ателието на художника. В стаята като огромна птица разперила криле е изправен стативът. Движенията на художника са уморени. Очите са приковани в платното. Четката, водена от един порив, толкова вътрешен и необясним. Малките прозорци отцеждат бледа светлина. Стая и живот са събрали големи живописни пространства, сякаш измерват дълбочината на неговия духовен свят. Изстрадана нощ. Съзерцание; разработка на картините „Елегия“, „Октомври“, „Рожен“…
Филмът е решен в монологична форма като една изповед за всичко онова, което вълнува художника, за страданието и тревогата, които преживява и осмисля в картините си, за участието си във Втората световна война и раняването му, за приятелството и смисъла на живота: семейни снимки, стара изоставена къща, селски двор, запален огън на двора, възрастна жена със забрадка, стари родови корени от двете страни на Пирин, пейзажи от Роженския манастир, стенописи, запалена свещ..
Думите на Владимир Пешев за живота на художника, който е повече мъка, отколкото радост и откровението му: „ Все се изкачвам по една стълба, без да я съзирам.. Намирам я само по стъпалата. Често не виждам къде и как вървя. Навеждам се над хаоса на своята душа и търся…Мисля си: изкуството е като оная черта на границата на морето с хоризонта, която човек иска да докосне, а после се замисля за следващата. Художниците са като птиците, устремени към една вечна светлина..“
Хора-реликви
Документален филм за опълченците, участвали в Балканската война през 1912 г.
1982, сценарий Нели Цонева, режисьор Кирил Илинчев, оператор Димитър Дермански
Филм-портрет на живите опълченци, участвали в Балканската война. Хрониката на събитието се проследява от разказите на Кръстьо Баковски, Асен Костов, Марин Димов, Георги Вецов, Тодор Аврионов, Георги Милев, Иван Николов, Никола Александров, Иван Колчагов, Иван Перков, Панчо Кочарапов, Коста Димитров, Иван Бакарджиев, Тръпчо Самарджиев, д-р Михаил Янов, Делчо Хубчев, Елена Бизева и синът на генерал- майор Генев: д-р Спиридон Генев..
Събрани в Националния исторически музей в София, закичили своите ордени за храброст, шапките им, блестят с лъвчето, образите на преден план, те пак са заедно - преживели някога рамо до рамо сражения, битки, победи, всеки един от тях разказва: как са се озовали на фронта, за готовността и възторга им да участват в освобождението