“… Да, убедих се, че Банкси е гений и вандал, че в личността му са застъпени еднакво силно и успешно две противоположни истини. Едната, заради която той държи на своята анонимност, защото уличните графити са незаконни, приемат се за вандалщина, и другата – с внимателно поддържана творческа самоличност, с която неговите идеи се отразяват в социалните медии, в успешен авторски филм („Изходът е през магазина за сувенири“), в книги и арт инсталации в паркове, училища и стоки в магазини, плакати, стикери, в изложби и в много други разностранни изяви, в най-различни места по света.…”

Заредена с ентусиазъм от водния хоризонт над Белем, от бляскавия ореол на имперските реликви в Лисабон, застанах в горещия летен ден чинно на опашка за билети на изложба с провокативното заглавие „Гений или вандал“. Обявата гласеше, че това е нерегламентирана експозиция с произведения на Банкси от частни колекции, поместена в складово помещение на крайбрежния булевард „Индия“. Влязох с голяма тълпа млади хора, стъпвайки по изискана червена пътека през официалния вход, накичен с тежки завеси. Изведнъж попаднах в мистериозна тъмнина в зала, осветена от голям екран, на който се показваха графитите на Банкси, превзели много улични пространства в най-различни точки по света от Лондон, Париж, Рим, Торино, Ерусалим до Ню Йорк и Токио, и чак до Австралия.

Замислих се дали популярността на тази нощна птица идва от уличното изкуство, която с шаблони и спрей предизвиква баналността на задаващия се ден, или се дължи на неговата анонимност, на неизвестната му самоличност. Вече двадесет години създадените от Банкси творби са изградили цяла художествена субкултура. Спомних си за нашумял случай, изнесен в медиите, как Банкси е поставил на компактдиск, направен за „Хилтън“ в Париж собствена обложка, миксирана с произведението му „Danger Mouse“, като музикалните парчета са получили заглавия: „Защо съм известен?“, „ Какво направих?“, „За какво съм?“. Няколко копия от този диск са закупени преди да бъдат премахнати от щандовете на магазините. Същите след това са продавани онлайн за доста по-значителни суми.

Гледайки уникалните графити на Банкси, запечатани от безпристрастния обектив, се питах дали наистина този художник е разтревожен от злото и неправдата в света и мечтае за промени в обществото за всеобща полза, или просто е с остър ум и верен усет към действителността и прави това, което му доставя удоволствие. Факт е обаче, че неговото творчество има толкова силен пазар, че изображенията му се комерсиализират, стават култови образи в интернет или се копират по целия свят. Заради стила си и интелигентните си концепции той вдъхновява ново поколение улични художници навсякъде по света, където пътуванията му са го отвели. Банкси усеща времето като социален разпад и превзема общественото пространство в градовете, за да акцентира върху обществените проблеми и да изрази човешката надежда за по-добър свят. 

Прочетох как Назър, един от последователите му, защитава своите графити в Кайро: „Започнах да рисувам по улиците, когато разбрах, че има и друга среда за упражняване на свободата си и способността да се бориш с обстоятелствата. Изкуството никога не е било мое намерение, а всичко това, което правя е за постигане на политическа и социална промяна“ („Planet Banksy – The man, his work and the movement he inspired“, 2014, London). От филма разбрах, че уличното изкуство може да повлияе на всяко място в даден момент, както и да среща съпротива от властите. Очевидно Банкси съумява първи да улавя идеи и мисли, които сякаш се носят във въздуха, и с тях да „бомбардира“ градската среда с остроумни истини и послания. Не случайно публичните му „инсталации“ редовно се препродават, често дори и чрез снемане на стената, върху която са рисувани.

Банкси принадлежи на поколението, загубило всякакво уважение към полицията, правителството и закона, всякакво упование и вяра в кралските особи, знаменитостите, героите, мъчениците, ангелите, което живее в настоящето с жажда и настървение иска да бъде чуто, да внесе лекота и хумор, да покаже срамните истини в делничната участ на хората, наблъскани в бетонните джунгли на градовете. Това почувствах, когато разглеждах изложените произведения на художника, някои от тях бяха репродукции на познати улични стенописи. 

Банкси умее да експлоатира своите произведения, като ги представя в най-различни варианти, цветове, форми, за да илюстрира как времето рисува света, а картината му често е обратна, изкривена представа на случващото се около нас. Много от неговите графити и образи осмиват и осъждат военното безумие, а идеите му се разпространяват по целия свят. Сред картините прочетох: „Най-големите престъпления в света не са извършени от хора, които нарушават правилата, а от хора, които следват правилата. Това са хора, които хвърлят бомби и избиват села“.

Антивоенният му плам го кара да създава всевъзможни мотиви на тази тема: деца с противогази, мъже с униформи и скафандри, движещи се танкове със снаряди, мишки, натоварени с ракети, както и многократно превръща „коктейл Молотов“ в букет. С несекващ интерес се възползва от образа на кралица Елизабет II, като я трансформира в много изображения и сатирични подигравки. Впечатляващо е количеството на манипулации на творби от известни художници, включително приема без задръжки името на Пикасо или образа на Исус Христос. Позволява си да произведе количество банкноти от 10 лири с главата на принцеса Даяна и се подписва Banksy ofEngland. 

Любима мишена за него са полицаите, с които често се забавлява и добавя много хумор, макар понякога и доста черен, за лудите неща, случващи се по света, в който живеем.

В изложбата бяха представени картини и копия на улични графити с различни забавления и игри за децата. Понякога толкова глупави, неразумни, че стават парадоксално смешни, но и тъжни от болката по загубата на детството, с което сякаш всичко се губи, най-вече мечтите – „Балон момиче“ или „Падащата по стената количка с подаръците“. Банкси ни предупреждава, че детските приказки са абсурдни – каляските са преобърнати, героите са недействителни, а детето, изобразено на стената, е затворено в нелепа и нелогична атмосфера, сред която свежда поглед от чувствата си още неизпитани в живота. Гледах разположените върху черен фон, макар и малко на брой, негови картини, взирах се във всяка една от тях, изумявах се от техния въображаем свят, който те кара да изпитваш неспокойствие и тревожност към безразличието, заблудите и несигурността, заобикалящи ни като мрачни сенки на планетата. 

Да, убедих се, че Банкси е гений и вандал, че в личността му са застъпени еднакво силно и успешно две противоположни истини. Едната, заради която той държи на своята анонимност, защото уличните графити са незаконни, приемат се за вандалщина, и другата – с внимателно поддържана творческа самоличност, с която неговите идеи се отразяват в социалните медии, в успешен авторски филм („Изходът е през магазина за сувенири“), в книги и арт инсталации в паркове, училища и стоки в магазини, плакати, стикери, в изложби и в много други разностранни изяви, в най-различни места по света. Само гений може да сътворява такова разнообразие от произведения, което го издига не само в изкуството, но и в търговския бизнес. Спомних си за друг подобен талант, когото открих за себе си в Лисабон – Фернанду Песоа, който век преди Банкси е прозрял, че „Няма щастие в съня без сънища, има го в пробуждането със съзнанието, че сънят е бил без сънища“ („Книга на безпокойството“).

 Съвсем наскоро в „Сотбис“ картината на Банкси „Devolved Parliament“, изобразяваща депутатите в британския парламент като шимпанзета, беше продадена за рекордно висока цена – 12 млн. долара. Живописното му платно, заемащо четири метра, за първи път е било показано преди години в неговия роден град Бристол в Англия. Банкси често използва образа на маймуната в най-различни варианти, но винаги с един и същ надпис на престилката: „Laugh now, but one day, will be in charge“ („Смейте се сега, но един ден ние ще сме начело“).

Банкси ще остане в съзнанието ми като истински колекционер на времето в света, в който и аз живея. 😊!

Текст: Нели Цонева, Снимки: Краси Генов

All Rights Reserved © 2019