ОБРАЗЪТ НА НЕВИДИМОТО

Авторски бележки за филма-портрет на Петър Антонов, иконописец

Ако се спреш пред която и да е икона и се вгледаш в изображението й, долавяш ехото от отминалите времена, застиваш в размишление. Оцелели през вековете, иконите са укривани, спасявани и пренасяни от храм в храм, за да светят и днес в многобройните църкви и манастири, в параклисите, музейните сбирки или частните колекции. Много от тях имат своя история, свързана с вярата в някакъв друг свят, неподчинен на реалните човешки представи, за които няма място в научния светоглед. Но всички икони, стенописи, резби и олтари са наследство от работата на знайни и незнайни иконописци, зографи и дърворезбари, дело на майстори и строители на църкви и манастири.

Много е писано за най-старите чудотворни икони у нас, които се почитат заради целебната и чудодейната им сила. В Рилския манастир е Богородица Одигитрия (Пътеводителката), подарена от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената "Мара бялата българка", жена на султан Мурат (1319-1389). Света Богородица Умиление е в Бачковския манастир. Тя е дарена на обителта през 1311 г. от двама грузински пътешественици Атанасий и Окрапир. Тази икона е обкована в сребърна и златна ризница, само образите на св. Богородица и Младенеца са топли като жива тръпка, родена от вечността. Другата чудотворна икона Света Богородица Троеручница се съхранява в Троянския манастир. Тя е копие на прочутото изображение на Божията майка от Хилендарския манастир, направено през 1600 г. Преданието гласи, че Троянския манастир "Успение Богородично" е създаден заради тази атонска икона.

Православните икони носят част от същността на божествената реалност, изобразяват библейски сюжети, сцени от светото писание, образи на ктитори, светци или съдържат поучителни теми. Нещо много старо, събирано капка по капка като съкровище след дълги наслоения и пластове от вековете, блика пред очите ни. Съхраняваме го в паметта си като огънчето от кандилото на баба ни, като старите й приказки, като Вечния календар, белязан от Божественото въображение. Мнозина смятат, че иконописта е еталон за всичко, а каноничното творчество е най-закостенялата традиция в художествено отношение. От иконографска гледна точка са недопустими волности в сюжета, в детайла, в цветовата гама или в материала.

Как се прави едно изображение на невидимото? Как да се представят чертите на това, което не е подобно на нищо друго? Как се представя вездесъщото присъствие на божествената илюзорност, т. е  на  това, което няма нито величина, нито граница?

Как се ражда една икона?

“Образът на невидимото” е филм- портрет на художника Петър Антонов, чиято жизнена биография е свързана с иконописта. Любовта му към църковната живопис пламва една зимна нощ в село Тешово, когато го примамила светлината от църквата „Св. Димитър“ със стенописи, направени от Димитър Молеров още през 1884г.  Там сам в храма се захласнал пред образите. После започнал да изучава как се прави иконата с една лупа. Вглеждал се в строежа й и лека полека усвоявал този занаят. А историята и книгите за изкуството са му дали знанието за църковната живопис..

Повече от 35 години прави икони, които тръгват навсякъде по света. Негови иконографски образи има в много страни в частни колекции и в музеи. .Изложбите му в Франция, Италия, Испания, Чехия и Брюксел, Белгия  го утвърждават като един виртуозен иконописец. По-късно работи новия параклис на Чекотинския манастир до село Калугерово, църквата на площад “Ручей” на бул. ”България” и в тази, която е в ж. к .Люлин в София. Направил е иконописта и в новостроящата се църка в Хасковските бани. Преподавател е в колежа по пластични изкуства ”Николай Райнов”, но винаги го привлича самотата в ателието, топлината на парчето дърво или четката, за да нарисува нежните си акварели..

Разказът му е жив и увлекателен:

„Първата икона е нарисувана от светия апостол и евангелист  Лука. Той е един от първите ученици и последователи на Исус. Първата икона на Богородица е нарисувана от него. После се намесва църквата и налага канона. Християнската живопис има установени правила. Как да се направи образа? Позата. Възрастта, общия облик на светеца? Подчертава се преди всичко духовното начало!!Така както душата на вярващия се стреми към Бога!. Дали е Рождество Христово, Разпятие, Възнесение или е Исус- Вседържател - това  са все едни и същи  теми, с еднаква композиция и образ!! Но всеки един зограф е създавал образите според знанието и дарбата си...Всеки е имал свободата да изразява себе си. За това всеки един от известните зографи е оставил името си и своя личен почерк.  Дали иконата е нарисувана в примитивен стил или има бароково влияние или е чист портрет тя обаче следва канона. През Възраждането са се появили художници, които са обикаляли Италия, Виена, Петербург. Така Захари Зограф е работил в Атонския манастир, Тома Вишанов е учил във Виена, Станислав Доспевски е бил в Сан Петербург...Иконата  в България е  имала шанс...Единствено тук има развитие на жанра, без да се нарушава канона.. За разлика от Русия. И тук влиянието идва от Византия. Теофан Грег е  обучавал  иконописците.  Църквата е била много силна! Наложила е властта си над художниците! За това е останал канона. Аскетичният образ на византийския стил..”

Според него иконата се рисува с обич и вяра. В иконописта винаги се долавя духовна близост между твореца и религиозния сюжет, темата, образите, които се изографисват. Именно тук особено значение придобиват тълкуванията на понятията: майка и дете, природа и битови сцени, чувството за човешко достойнство. Художникът строго спазва каноничните изисквания, но влага и свое авторско наблюдение и отношение в работата си. Независимо от това какъв похват е използван от твореца - живописен, декоративно -графичен, примитивен стил или какъв първоизточник е изучаван - художественото обобщение идва от една човешка самотност и нейното духовно извисяване.

„Иконите са моята съдба! Почувствах религията! От къде тръгнах? Още я нямаше  Криптата! Тръгнах от старите майстори.  Питах някои реставратори: как се прави икона? С лупата гледах много внимателно. Мъчех се да виждам как е изградена? Една икона е като една сграда! Вътре има всичко-зидария, арматура, изолация, прозорци, врати, стълби! Така постепенно изучавах Светото писание, църковната история, сюжетите и темите от Библията, Светите персони и това как да се изградят като иконографски образи. Рисуването е най-малкото от цялата работа. По важно е нанасянето на слоевете. Всяко нещо си има чалъм, за да се получи прозрачност на цветовете. Това се  нарича се лазурност. Освен това канонът е категоричен по отношение на цветовете !Всеки цвят си има смисъл. Червеното е царският цвят. Светло синият е седмото небе. Златното е райският цвят .Жълтото е мъдростта, тъмно зеленият е добротата. Тук няма случайни неща . Всичко е техника и точно знание. Според канона!“

Петър Антонов откровено споделя своя авторски похват, но е пестелив към разкриване тайната на творческото си въображение. Говори с възторг за проф. Асен Василиев и неговите книги за Възрожденската живопис, лично познава Любен Прашков, изучавал е описаната от Атанас Шаренков технология на иконописта...Казва, че не е много религиозен, но отлично познава историята, различните стилове и най-вече изискванията на канона, на традицията. Нищо не му убягва от погледа, владее до съвършенство тънкостите на занаята. И  което е най-важно – към природната дарба и познанието, които е развивал и обогатявал с много работа, той е успял да усети духа на тази живопис и  ревностно й се е посветил. Освен към иконите той има влечение към античните оръжия и към живописта. Едва ли има пейзаж от село Калугерово, където е  манастирът, той да не е направил чудесен акварел. А баба Дочка от селото е главен персонаж на неговите картини. Същата тази баба Дочка, която като гледала иконите на Петър Антонов в новия параклис на Чекотинската обител, се уплашила, че “очите на иконите“ я следят какво прави!? „ Че то всеки човек малко или много си е греховен пред Бога!“-  казва баба Дочка.

Художникът Петър Антонов сам знае много добре, че е в състояние да предаде

 образа на невидимото

 според мярката на собствената си чувствителност. Нуждае се от темата като разказан факт или част от мита, за да материализира православните ценности, в които вярва.

„Иконите се създават върху дърво. Дървото и камъка приемат положителната енергия. Всяко докосване с поглед, с ръка, с мисъл  ..е енергия! И то духовна! Тези вибрации се усещат най-добре в храма. Представете си колко кръщенета, венчавки е имало тук,  колко съкровени мисли или слова са изказани пред иконите. Това е все  положителна енергия, която се акумулира от иконата и след това се предава на молителя. Така се появяват чудодейните икони. И легендите за Богородица, която плаче, за лечебните им свойства...Като потребност и днес иконата има някакво непреходно излъчване, някаква сакралност. Мога да благодаря на Бога, че ми е дал дарбата да  рисувам. Моят занаят ми дава свобода, свободата да бъда свободен!

Когато човек се среща с Петър Антонов усеща една атмосфера, в която духовността е оставила своя отпечатък. Времето като че ли е спряло сред тези духовни реликви. Защото всяко човешко същество се стреми да намери

опорна точка в Бога,

за да не се чувства само в света, в който живеем. 

А навън кипи булевардният шум, блясъкът на неоновите реклами, динамиката на века.

Нели Цонева, 2006 г.