Първа копка на Алфа бизнес център при Околовръстния път

„Един от ключовите проекти в моя живот е бизнес паркът в „Младост 4“. Невероятен късмет имах с него заради огромната информация и опита, които почерпих. Обикновено хората, особено на Запад, се специализират в определени области – дали ще е градоустройствено планиране, дали ще е архитектура, или интериор – а аз се опитвам да правя всичко накуп. Това може би най-добре отговаря на моето желание да уча различни неща, интересите ми са в много и различни посоки.“

Тя е на 37 години и определено не ѝ липсва опит, но в същото време излъчва свежестта и ентусиазма, присъщи на някой „зелен“.

архитектурата е аристократично занимание

но малко прагматизъм не вреди. Застроителният план на „Бизнес парк – София“ е нейна заслуга. Първите две сгради, изградени там, са по неин проект. Години по-късно съдбата подрежда нещата така, че Елица да се върне отново в бизнес парка, този път като негов управител (до края на 2008 г.).

Сграда 10 – Бизнес парк – София

Днес Елица е посветена на собственото си архитектурно студио. „Защо избра името „Скица“?“ – питам я.

„Седяхме с приятели и прехвърляхме всякакви думи за име на фирмата. Тогава ми хрумна „скица“. Не е претенциозна и ми отива. (Смее се.) А и всеки един проект тръгва от скицата. Има и двусмислие – „скица“ казват на някой готин и забавен човек. Драсках на един лист, за да разглобя самата дума. Скиците също са ми любимо нещо.

Така се получи и логото, а и се римува с Елица...”

 Смее се отново и очите й греят.

Обичта към избраната професия дали я мотивира достатъчно? И какво се изисква от днешния архитект?

 „В наши дни е трудно да си ренесансова личност - малцина имат време за това” – въздъхва Елица. „Човек няма как да обхване целия спектър от нещата. Технологиите, материалите са толкова сложни, динамично променящи се, че едва ли всичко може да се знае. В някои моменти си мисля, че има различни светове в рамките на нашия свят. Но според мен главното, което се изисква от архитекта, е информираност и професионализъм, съчетан с освободеност на духа.”

Бих добавила, че опитът й умножава нейния критичен поглед и оценка Качества, които я правят и по-дръзка, и по-търсеща. Което си е така, особено когато става въпрос за професионалния път, който е изминала на

 бърз ход.

В София времето се измерва с автентичните сгради. Тук са най-старата християнска църква „Св. София”, ротондата „Св. Георги”, храм паметникът „Александър Невски”. Може да се изброят и още символи на столицата. Сега ще се строи небостъргач. Идва времето и за ново градско сити. Нали френският архитект Доминик Перо спечели конкурса за вторичен градски център?

 „Не смятам, че София има нужда от небостъргачи. Има много и достатъчно офис сгради. Няма икономическа логика това да се случи, а и градовете могат да бъдат привлекателни и да имат своето очарование, без да приличат на Манхатън. Журито на конкурса за вторичния градски център избра концепция без небостъргачи, а това е едно от местата (бившите казарми на 4-ти километър), където е възможно да има високи сгради.”

Все пак сме свидетели на бурно строителство на нови търговски и жилищни зони със стъклени фасади, с оригинални архитектурни решения и специални конструкции. Пейзажът на София се промени, архитектурният облик също. Ще запазим ли

 самобитната си градска среда?

„Съвременната архитектура няма националност. Има сгради, има архитекти, които носят своя национален характер, култура. Може да има стилове, които са повлияни, но няма нищо национално в съвременната архитектура” – обяснява Елица.

Разговорът върви накъсано заради непрестанните телефонни обаждания и няколкото неотложни имейла. –

 „САНАА” е архитектурна фирма на двама млади японски архитекти. Те направиха павилион в Лондон и музей в Ню Йорк, в които няма нищо от Япония.  Самите архитекти носят нещо от японската естетика и изпълнение, но и двете сгради имат трансгранични измерения.”

По думите й талантът, новите материали и технологии дават

криле на архитектурата,

но все пак най-често срещаната ситуация е тази, в която ограниченията са повече от свободата. Креативността на един архитект е точно в това – да направиш най-доброто в рамката, която предварително ти е зададена.

А самобитността се запазва с архитектурен код – правила, по които да се строят нови сгради в среда с историческа или културна стойност – това е единственото спасение за голяма част от центъра на София.

По какво се отличава София от другите европейски столици? С какво може един чужденец или турист да я запомни сред поредицата европейски градове?

 „За мен София не е само „Александър Невски”, „Шератон”, НДК и още няколко емблематични сгради. Тя трябва да бъде видяна в онази стара градска част, която е затворена между „Опълченска”, „Тодор Александров”, „Сливница” до „Васил Левски” или „Раковска”. Там е и Женския пазар. Тази София има свой характер, своя интимна атмосфера. Тя носи градската традиция, историята, колорита. Това е уникалното и различното лице на София” – казва Елица Панайотова.

И добавя, че сега е моментът към тази стара част да бъдат насочени инвеститорски интереси. Но с определени критерии към архитектурата и строителството, за да се запази духът на стара София.

Елица е от онези хора, които наричат мечтите „планове”. Защото предпочитат да работят за сбъдването им, вместо търпеливо да чакат. Идеята на арх. Панайотова чаровната стара София да стане привлекателна европейска дестинация търси поддръжници. Все пак поколенията разчитат на нас да съхраним архитектурната памет на София. Ослушайте се. Всяка сутрин софиянецът излиза и пресича улиците, малките площади или градинки и очаква да се влюби отново в своя град.

Интервю на Нели Цонева,

Снимки: Личен архив и Краси Генов

БЕЛА, бр. 9/ 2009 г.