„Това е Япония! Една страна, която е запазила силна връзката си с традицията, но непрекъснато намира начин да се развива, един народ, който предизвиква възхищение със стремежа си към съвършенство във всеки детайл и във всяка работа.“

Гледах нощните снимки на Краси от Токийския залив и си мислех, че неговата мечта да посети Япония, тази островна земя с древна култура и живот, изпъстрен с церемонии, ритуали и традиции, най-после се сбъдна. Това приключение изглежда доста се различаваше от другите негови пътешествия през годините –Малта, Шри Ланка, Тайван, Исландия, Мексико. Чудно ми беше какво ново е усетил в тази непозната дестинация? Силуетите на небостъргачите, рекламните светлини, не са ли такива, каквито са и в другите мегаполиси по света? 

Сред  морето от осветени модерни сгради видях как се движи спокойно и тихо  старомодно корабче. Разкажи ми нещо повече за тази снимка?

„Първата вечер в Токио имах възможността да бъда на вечеря с мои колеги и приятели точно на такъв традиционен кораб. Тези малки кораби са специално пригодени за тържества и там се сервират изобилно само национални ястия в една жива и открита атмосфера. Това настроение зареди с добра енергия и останалите ми преживявания в Япония.“

Една от първите снимки, които публикува във Фейсбук, беше от гарата в Токио. Защо?

„В Япония нещото, което най-много ме впечатли, беше ефективната система на обществения транспорт – железници, метро. Моите колеги, живеещи в Токио, не притежават автомобили. Не са им нужни. Влакът им пристига точно на минутата, спира точно на установеното място на перона. Никои не се блъска, не говори, сякаш всеки човек е усвоил тънкостта на движещия се поток и на дисциплинираното поведение.Токио е опасан с толкова много подземни железници и гари, разположени в и около града в обръчи, където човек може да се придвижва бързо и удобно от място в място. Високоскоростният „Шинкансен“, влакът Стрела, пристига на всеки три до седем минути и е изключително удобен за придвижване на големи разстояния. Железниците са комбинация от частни и държавни компании, но общото като ред и хигиена е грижа на всички. Четох, че преди повече два века по времето на Мейджи, империята е търсила и възприемала знание отвсякъде, където го има. Японците са запаметявали най-вече механизмите, инструментите, техниките, всичко, което е полезно за страната. Железниците в Япония са едно от икономическите чудеса, започнато още тогава.“

Мислех си, че това е друг свят с различен пейзаж, архитектура, култура, религии и традиции. Как почувства Япония?

„Накъдето и да обърнех погледа си в пренаселеното Токио, откривах една плетеница от булеварди, разнообразни сгради, японски градини и паркове, музеи и храмове. А в Киото те са около 600. Но наред с тях има много пазари, занаятчийски квартали, кафенета и малки ресторанти, в които се усеща обмислено пространство. Стори ми се, че се движех през един добре култивиран пейзаж и все пак много човешки, съчетаващ една невероятна смес от традиция и модерност. Имах дори шанса да заснема императорския кортеж.“ 

Докато гледах видеото на усмихнатия император, се замислих за авторитета на тази вековна институция, която е както божествена по същност, така и стожер на достойнството, традицията и етикета.Припомних си един факт – след поражението на страната през 1945 г. по радиото е прозвучала речта на императора с историческата фраза: „Да приемем неприемливото и да понесем непоносимото“. Чудех се дали това чувство е още валидно? 

„Моят японски колега ми каза, че взаимоотношенията между хората тук се влияят много от „задължение“ и „дълг“ по начин, който в голяма степен е неприсъщ на индивидуалистичния Запад, което е допринесло да се развие културата на смиреност. Мисля си, че извън Япония човек трудно може да разбере какъв път са изминали, за да се превърне тази черта в добродетел на нацията. За мен е удивително как една човешка общност се води от гражданския си дълг, но може би точно това я прави една от най-добре уредените държави в света.“ 

А доколко модерна Япония се съчетава с традицията? 

„Гледах едно представление на класическия японски театър Кабуки. Не разбирах езика, но зрелището беше великолепно – комедия, която се играеше със стилизирани движения и разкошни кимона. Традиционно мъжете изпълняват превъзходно женски роли, а лицата им са силно гримирани. Представлението беше озвучено от традиционната им музика, изпълнявана на триструнен шамисен. Заедно с публиката и аз се наслаждавах на спектакъла. Според мен японците не са прахосали нито троха от древната си традиция, усъвършенствали са естетиката и различни форми на изкуствата, прибавили са я като изискване към етикета и във всичко се стараят да не нарушават хармонията.“

Имаш чудни пейзажи от Япония. Всяка една твоя снимка е със съвършена красота. Дали хората одухотворяват природата, или тя одухотворява тях?  

„За японците градините, както чаената церемония, са цяло изкуство. Прочетох, че калиграфията е изострила усета им към детайла и към пластиката. Перфектният пейзаж в Япония е симбиоза на природа и на човешка ръка. Тази цивилизация е издигнала в култ своята природа. Навсякъде има превъзходни паркове, резервати и градини, обгрижвани от цялото население. С моите пейзажни снимки се опитах да запазя спомена от една естествена, изящна и живописна Япония.“

 А какво е отношението на японците към храната?

„Японците обичат да говорят за своята национална кухня. Много добре се приема, когато чужденец похвали поне няколко пъти храната. Спомняйки си документалния филм „Джиро мечтае за суши“, си мислех, че и най-вкусното ястие омръзва, ако ти го сервират всеки ден. Трудно си представях как така Джиро прави едно и също нещо – суши – всеки ден в продължение на повече от 75 години в своя малък с 10 места ресторант. За него съвършенството на храната се постига с обич и упоритост. Носител е на три звезди Мишлен, обявен е за национално богатство на Япония. 

„С моя колега посетихме един малък якитори ресторант, където се готви само пилешко месо. Готвачът, подобно на Джиро, беше истински магьосник, който пред очите ни изпълняваше целия ритуал от подготовката на прясното месо до изпичането му на скарата без никаква подправка освен сол. Като океанска страна тук солта е на голяма почит. Има над 2000 вида морска сол, приготвена дори и от водорасли с най-различни вкусови качества като подправка. С нея наистина се усеща дъхът на океана.“😊!

 „В Киото след традиционния пазар, затрупан с всевъзможни морски храни, зеленчуци и красиво подредени плодове, разпънат почти на два километра в една тясна алея, свих на ъгъла по малка улица и се озовах в цял квартал от френски, италиански пекарни и кафенета, които предлагаха страхотни десерти и ароматно кафе. Влязох в едно старомодно кафене. В средата кръгъл дървен бар, около който чинно седяха възрастни японци пред чаша кафе, пушеха и четяха вестници в пълна тишина. Не посмях да им разваля спокойствието, като насоча към тях фотоапарата си, колкото и да ми се искаше да имам такъв автентичен спомен.“

 Какво остана най-силно в паметта ти?

„Едно голямо възхищение! Чух една фраза, която много често споменават: „Работете здраво, имате още много да учите“. Това е Япония! Една страна, която е запазила силна връзката си с традицията, но непрекъснато намира начин да се развива, един народ, който предизвиква възхищение със стремежа си към съвършенство във всеки детайл и във всяка работа.“

Интервю: Нели Цонева, Снимки: Краси Генов

All Rights Reserved © 2019