Да обичаш Дебюси | Нели Цонева

Да обичаш Дебюси

В малкия светлинен остров на сцената, пред черния роял Стенуей, Иво Калчев застива в очакване на първия тон. Ръцете му деликатно, но уверено докосват клавишите - като художник, който разгръща бляскава палитра от звуци, рисувайки света на Клод Дебюси. Изпълнението на първа тетрадка от Прелюдиите на френския композитор е едновременно интимно и грандиозно - звукова живопис, която пренася в светове, които сякаш никога не сме виждали, но познаваме дълбоко в сърцето си. Прекрасната музика омайва и оживява с танца на гръцките вакханки в Лувъра, с копринените воали на танцьорката Лои Фулър, с полъха на вятъра на Пол Верлен и ароматите на Шарл Бодлер, в ледения пейзаж на “Стъпки в снега”.

Виртуозността на Калчев не е само техническо съвършенство - тя е разказ, атмосфера, изповед. Какво е да притежаваш “гения на рубато”, както го описват френските музикални критици? “Рубато е едно от най-фините изразни средства в музиката - обяснява той. - То е дишането на фразата, свободата в ритъма, която прави изпълнението живо. То не може да бъде записано в музикалната партитура, а трябва да се почувства. Това нещо музикантът развива с години - интуиция, артистичен вкус, дълбоко разбиране на стила на композитора.”

“Да, обичам Дебюси!”, признава Иво Калчев, който е доктор на музикалните изкуства и професор в Католическия университет на Америка във Вашингтон. “Не мога да обясня защо - това е като любовта! Усещаш нещо свое, нещо близко, и то става част от теб. Дебюси не е просто композитор - той е създател на нова звукова реалност. Неговата музика е богата с нюанси, цветове, прочуственост, естетика, които резонират с мен.”

С музиката е свързан още от детството си. Израснал в семейство на музиканти - с баща диригент и сестра адвокат, но също свири и е отдадена на музиката. Калчев не просто избира пианото, - то го намира. Учи при легендарната проф. Милена Моллова, но пътят му към световната сцена преминава през международния конкурс за пиано Рубинщейн в Тел Авив, след което получава покана да учи за магистър по музика в Университета Йейл от член на журито професор Борис Бермaн. След като получава докторска степен по музика, той преподава в Принстън и Уестминстърския хоров колеж, преди да получи позицията си в Католическия университет на Америка във Вашингтон.

“Ако Дебюси изобщо означава нещо за мен лично, съществува в моя живот като музикант” - продължава разказа си Иво Калчев - “това се дължи на късмета ми да завърша докторантурата си в Ню Джърси в университета “Рутгерс” при проф. Илана Веред, която е завършила Парижката консерватория. Тя, освен че е музикант, е и художник. Рисува картини и свири. Знаех френски език, обожавах музиката на Дебюси и реших, че сега е моментът да се посветя на френска музика. Дебюси е написал над 100 произведения за соло пиано, с продължителност около 7-8 часа. Научих и изсвирих всички негови солови пиеси в рамките на 4 години по време на докторантурата си. Именно проф. Илана Веред беше човекът, от когото научих много за френската музика: как да извлека звука, как да го изразя, в какви цветове и т.н. Това за мен беше дълбоко емоционално пътешествие в света на Дебюси!”

“Дебюси не е просто импресионист, както често го наричат - пояснява Калчев. - Самият той не е харесвал този термин - според него музиката е повече от момент - тя е пространство, разказ, емоция. Всяка негова прелюдия е като късометражен филм, малък свят, пълен с цветове и нюанси. Тя разказва не само откъде е започнала, но и как е вдъхновена. Това е другата разлика между него и останалите композитори. Романтичната музика блести със своята изразителсност и страст. Бетовен е драматичен. Вагнер е музикален ураган. А Дебюси е деликатност, финес и магия.”

Като един от най-добрите интерпретатори на Дебюси в световен мащаб, Калчев не се ограничава само с неговото творчество, а проследява влиянието му върху композиторите на XX и XXI век. В рецитала си “Дебюси и отвъд”, който представя в University of Virginia и старата аудитория на Cabell Hall в Шарлотсвил, Вирджиния, той съчетава Прелюдиите на Дебюси с произведения на Гершуин, Филип Глас, Георг Кръмб и японската композиторка Карен Танака. Сред тях е и “Ноктюрно” (2008 г.) на младата българка Добринка Табакова.

“Това е начинът да покажем как Дебюси е повлиял на цяло едно столетие след него. Може би не осъзнаваме, че почти всяка музикална школа и стил носи отпечатък от неговото наследство”, казва той.

Концертът в Cabell Hall не е просто поредното изпълнение в един от най-старите университети в Америка. Това е мястото, където някога е говорил Мартин Лутър Кинг, а зад сцената се издига фреската “Атинската школа” на Рафаело - символ на интелектуалното и артистично съвършенство през Ренесанса. В този дух се вписва и самият Калчев - едновременно надарен музикант, известен педагог и неуморим артистичен директор.

“Много е трудно да съчетаеш двете - преподаването и изпълнителската кариера,” признава той. “Едното винаги жертва другото. Но не мога да се откажа от нито едно от тях! Преподаването ми дава възможност да обучавам младите музиканти, да виждам как се развиват и да се уча от тях. Важно е да им вдъхна не само технически умения, но и усещане за музиката, нейния ритъм и душа.”

Като професор и ръководител на клавирната катедра в Католическия университет на Америка, той възпитава ново поколение пианисти. Учениците му са спечелили над 80 награди на национални и международни конкурси. Много от тях продължават обучението си в Джулиард, Пийбоди, Ийстман и други престижни институции.

“Днешните млади музиканти са различни - родени в дигитална епоха, те искат да получат всичко бързо. Свикнали са да слушат записи, четат само телефона си и търсят моментален резултат. Но музиката не е просто звук, тя е процес, душевност, философия. Ако ми повярват, значи ме уважават - и тогава, заедно, могат да растат и да постигнем чудесни резултати.”

През лятото Иво Калчев е също активен. Той е артистичен съ-директор на международния музикален фестивал в Ланкастър, Пенсилвания, където преподава, концертира, води майсторски класове и открива нови таланти. “Музиката - класическата музика, винаги ще бъде обичано и търсено изкуство, независимо от времената, в които живеем.”

Като артистичен директор на Българското музикално общество във Вашингтон, организира вече 16 сезона концертна дейност с утвърдени имена музиканти, а и с млади таланти. “Това е част от моята мисия, споделя той - да поддържаме жива музикалната култура, като търсим и показваме разнообразие - от класическата музика до по-съвременни интерпретации, стилове като джаз, музикален театър, фюжън, електронна музика, както и творчески мултимедийни и интердисциплинарни проекти.”

Пътят на един музикант е изпълнен със самота, огромни усилия и постоянен стремеж към съвършенство. “Талантът не е само любов, а и болка. Понякога е благословия, но друг път - тежест. Часове, дни, години пред пианото - това е цената, която плащаш, за да достигнеш до момента на сцената, когато времето спира и остава само звукът! Това е магията! За мен музиката е и карма, и безкрайно предизвикателство.”

Вече признат сред най-добрите интерпретатори на Дебюси в света, Иво Калчев продължава да гради своята музикална вселена. След записите на компактдисковете си на Чарлз Грифитс, Флоран Шмит и Дебюси за Gega New label, той подготвя нов албум “Дебюси и отвъд” - още една стъпка към света на Дебюси, още едно доказателство, че музиката не е просто звук, тя е енергия, която се предава от един човек на друг, това е начин на живот.

“Не слушай ничий съвет, освен полъха на вятъра, който ни разказва историите на света” - тези думи на Дебюси остават като послание и вдъхновение. За Иво Калчев музиката не е просто професия. Тя е съдба.