д-р Радостина Нейкова: В приказката на виртуалното

Представи си, че си се родил  „съвсем самостоятелна малка мишка”, живееш в своя си житна дупка и знаеш, че по света има много хубави неща, които си струва да опиташ. От една такава представа се появява на бял свят книжката „Миличко мое тефтерче”, измислена и написана от Весела Фламбурари, а

мишката Метличина

е нарисувана от д-р Радостина Нейкова, автор на анимационни филми, художник и илюстратор на детски книги. Малкият герой няма нищо общо с Мики Маус – мишката на Уолт Дисни, тръгнала преди 80 години от Ню Йорк да обикаля света. Единствената прилика с Мики Маус е, че и мишката Метличина е виртуална мишка. Тя обаче си има съвсем друга история.

Метличина обича кашкавала, опитва се да си “отгледа” малки кашкавалчета, знае много готварски рецепти, може да лекува болести и, разбира се, да се измъква от различни ситуации благодарение на своя приятел Шипко.

Децата много лесно запомнят

рисуваните герои

особено когато те се открояват с характера си. Попитах д-р Радостина Нейкова, която преподава анимационни технологии в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, какво иска да ни каже със своите филми ”Черно слънце”, „Мили мамо и татко” и „Ежедневие”, отличени високо на международни фестивали за анимация. Техните заглавия не съдържат никакви обещания за тайнствени приключения. „Опитвам се да покажа частици от реалността – такива, каквито аз ги усещам и възприемам. Тези частици трябва да носят в себе си общовалидни истини, за да има смисъл човек да ги покаже на екрана. Не ме вълнуват елитарни или снобски идеи, а теми, близки и разбираеми от хората. Затова и заглавията на филмите ми са лесни за възприемане и едновременно с това подлъгващи зрителя да види все пак какво има и зад заглавието. Най-често използвам по-лаконична и стилизирана рисунка, тъй като зрителят, независимо дали е дете, или възрастен човек, трябва лесно да навлезе в историята и да се идентифицира с героите.”

Една рисунка, един образ, една кукла

От дума на дума разбирам, че дъщеря й Гергана, която е само на шест години, вече се е сприятелила с мишката Метличина. Една рисунка, един образ (а защо не и една кукла, както в случая), когато заживеят свой собствен живот, могат да въздействат много по-силно от хиляда думи например. При това не като хапче илюзия, а така, както възприемаме приказката – като най-изчистената мъдрост.

Радостина започва да чете на дъщеря си „Ромео и Жулиета”, след като малката Гергана вече е гледала анимационния филм по класическата драма и е разгледала подробно комиксите по Шекспировите пиеси. След това тя съвсем естествено изявява желание да се запознае и с “истинската” история на влюбените от Верона.

Но как се променя един познат образ при прехода си от рисунка в комикс, в анимационен или в игрален филм, в компютърна игра?

В наскоро излязлата книга на д-р Радостина Нейкова „Комиксът на съвременния екран” е разгледана трансформацията на рисуваното изображение от една медия в друга, използването на едни и същи сюжети и образи както в комикса, така и в киното, в телевизията и в компютърните интерактивни игри. Децата все по-често търсят

познатите типажи

навсякъде около себе си, общуват без замисляне и затруднение с виртуалните изображения.

Дали всички образи шаблони, населяващи интернет пространството, са най-доброто за детската публика обаче? Мисля си колко се е променила културната ситуация, в която днешните деца живеят. Те се научават да “четат” света от екрана, преди да се научат да четат от буквар. Компютърът им предоставя всичко, което ги интересува. Баба и дядо почти не участват във възпитанието им. Малкият човек обича да гледа любимата си приказка (“Цар Лъв” например), да оцветява и рисува картинки, да “потъва” във видеоигри или анимационни истории за Снежанка и седемте джуджета, за костенурки нинджи, за чудовища, роботи или летящи машини. Почти няма поотраснало дете, което да не познава отблизо и в подробности шаблонните образи на Супермен, Батман, Спайдърмен.

Според Радостина Нейкова ценното на тази ситуация е, че с помощта на компютърни програми децата могат да променят по свой вкус любимата си приказка, да й правят своя си версия и по този начин да демонстрират силата на фантазията си. Но пък от друга страна, те работят с готовите образи от библиотеката на съответната компютърна програма и много по-рядко измислят нещо свое и оригинално. Децата всъщност възприемат виртуалния свят като поредица готови модули за доразработване, а не като възможност за пълно творчество. Глобалната мрежа, която на пръв поглед дава пълна свобода и в която няма невъзможни неща, предлага всевъзможна информация, при това визуално “пакетирана” (нещо като Fast food шаблонни образи). Всички портали и сайтове с анимация, рисуване и забавления са създадени най-вече за лесно забавление на детето.

„Развитието на технологиите даде възможност на децата да изравняват виртуалността с реалността. Фактически те обогатяват визуалните си представи с клишета, но престават да живеят истинския си живот. Спират да измислят своя си детски свят. Не следват истинската си същност, а поредица от „виртуални” превъплъщения. Затова и все по-трудно общуват помежду си” – обяснява ми Радостина Нейкова.

Задължителният щастлив край

Мисля, че виртуалният свят може да стане по-интересен, ако комиксите, анимацията, показани в която и да е медия, имат повече духовен смисъл. Ако не са само вариации на темата за доброто и злото, ако не са просто пъстра галерия от супергерои, а приказки с поуки, чрез които детето да открива себе си. Тогава приказката на виртуалното рано или късно ще стигне до щастливия си край.

Рано или късно малката мишка Метличина ще се ожени за плъха Шипко. Рано или късно тя ще получи своето ново тефтерче, в което да записва своите нови приказки, рецепти и стихотворения. Рано или късно ще стане една наистина “фина мишка”, която може би някой ден все пак ще трябва да порасне.

Нели ЦОНЕВА

Снимки Личен архив

Публикувано в сп. БЕЛА, бр.8 2009

Визитка

Д-р Радостина Нейкова е завършила кинознание и анимационна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работи в Института за изкуствознание на БАН. Преподава анимационни технологии в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Автор е на анимационни филми и на студии за анимационното кино, илюстратор на детски книги и художник дизайнер на мултимедийни продукти.