Разговор между миналото и настоящето:Мемоарите на д-р Иван Димитров Строгов
  „Българската трагедия – от Мармара до Морава“

След като затворих и последната страница на ръкописа на прадядото на София Черкелова д-р Иван Димитров Строгов в мен остана мисълта: и преди 100 години сме имали  дух и искрена вяра за България! И тогава е имало хора, които са се питали: ” Защо стана така? Защо мислехме едно, а се случваше друго? Защо се разминахме с мечтите си?”

Ето на такива въпроси е отговорил д-р Иван Строгов. Този ерудиран българин е учил в Швейцария, говорил е немски и френски, но е започнал като учител в Тулча и Прилеп. По късно е адвокат в Кюстендил, а след това и в София.

По силата на обстоятелствата на времето е станал и управител на освободените земи в Тракия в град Родосто, на брега на Мармара, а след това и в Пловдив. Участвал е при подписването на Букурещкия мир от 1913 г. и в Цариградската конференция за споразумение с Турция след Междусъюзническата война. През 1915 г. става управител на Варна, но гладните бунтове са го принудили да си подаде оставката.

Авторът оформя своите мемоари в три части, които обгръщат подготовката, дипломацията и политическото положение на Балканите по време на войните през 1912, 1913 и 1915 г., както и тежкия завършек с мирните договори в Букурещ и Ньой. В обем повече от 300 страници са описани спомени за обществени, исторически и лични събития, срещите с много изтъкнати личности, пълни като мисъл и впечатления, изживени от автора. С изобилен исторически материал и патриотичен, но критичен дух, д-р Иван Строгов преплита личната си съдба с тази на България през описаната епоха.

Две събития в неговия живот го правят важен свидетел на случващото се по време на Балканската война и на последвалата катастрофа за България след Междусъюзническата война. По нареждане на генерал-губернатора на Тракия Георги Вазов, д-р Иван Строгов прави инспекция в новоосвободените земи в Западна Тракия и достига чак до Солун и Велес. Преди Първата световна война, министър-председателят Васил Радославов го изпраща в Швейцария да проучи настроението на европейските страни, за да вземе окончателно решение на коя страна да участва България.

Д-р Иван Строгов е вярвал с цялото си сърце, че не войните могат да разрешат националното обединение на България, а една по-разумна политика и дипломация. Авторът пише с голяма вещина и интелигентност и с точна логическа последователност своите мемоари, излял е душата си, разсъждавал е за всяко събитие или среща, търсил е причините, за да обясни последиците, които са автентично свидетелство и документ за войните на Балканите.

Острите, силни думи, които употребява в предговора, както и в последните глави „Един измамен народ“ и „Във финала – Политическа рекапитулация“, се доказват с факти и изводи. Като пряк очевидец и участник в Балканската война проследява хода на военните битки и сражения. Оставил е важен документ за национално-освободителната мисия на войната с речта си на 12 август (стар стил)1912 г., произнесена в прочутия салон на “Славянска беседа” Подробно и аналитично е описал настроенията и противоречивите интереси на Великите сили: Германия, Русия, Англия и Австро-Унгария спрямо „болния човек“ Турция.

Още в началото, в главата, наречена „Навечерието на Балканската война“, авторът е направил един основен извод: „Българската политика е бързала винаги от 40 години насам. Българските ръководни кръгове, ония, които Симеон Радев нарече „строителите на България“ и които, ако съдим по крайните резултати на тяхната дейност, разрушиха най-ценното у българина и у всеки народ – вярата му в своя ръководител и в себе си“.

Мемоарите допълват историческите факти и описват черти от характера на цар Фердинанд, с когото авторът е имал лични срещи и разговори. Разбираме, че е „поемал удари“ не само от неговата лукавост и недомислена политика, но и от предателската му роля за държавата. Авторът се отнася с респект към царица Елеонора, на която е посветил цяла глава в третата част. В нея говори за благотворителната дейност на царицата в България. С подробности описва и наследника цар Борис, който намира за прозорлив, след позорната абдикация на Фердинанд.

От интересен ъгъл е предадена историческата достоверност за родопските помаци и тяхното покръстване. В защита на правата им д-р Иван Строгов е пращал телеграми до Министерството на вътрешните работи и до пловдивския митрополит Максим в Светия синод.

На няколко места в ръкописа, с голяма почит и уважение се споменава българският екзарх Йосиф I, с когото авторът е приятел от 1905 г. до преселването му от Цариград в София, където скоро след Цариградската конференция великият български духовен глава „умира от мъка по загубените големи постижения в Македония и Тракия след войните.“

В „Ужасите на първата ни катастрофа“ д-р Иван Строгов оставя ценни сведения за бежанските потоци, за масовото изтребване на българите, както и много спомени за българските села в Тракия и в Бурса. Описва и своята административна роля за откриване на бежански лагери и сиропиталища за децата.

От много интересен ъгъл дава информация за административното дело в Родосто (а по-късно и в Пловдив) за съхранението на правата на гърци, евреи и арменци, останали под българска власт, както и за пленничеството си в Цариград. С лекота и елегантност описва ролята на българското офицерство, без да спестява лоши прояви на властолюбие и мародерство.

С достоверни факти от близо разглежда управлението на кабинета на д-р Васил Радославов и разочарованието му от политиката и поведението на българските политици.

Страниците в мемоарите съдържат много достоверна информация за различни исторически личности. Интересни са спомените на автора за Талаат (един от водачите на младотурското управление), за военния министър Енвер паша, а няколко пъти прави срещи с турски паши в Швейцария. Говори също за срещите с коронованите глави на Балканите и бележити дипломати и журналисти като Жорж Лоран, познат от студентските му години и известен с политическите си анализи за България, и още много имена, имащи влияние на Балканите и в Европа.

Д-р Иван Димитров-Строгов е бил един от най-последователните привърженици на тесни връзки с Америка. През 1906 г. в лекция, публикувана под заглавие „Българско представителство в Америка“, той твърди, че България би спечелила както икономически, така и политически от такава връзка.

След Балканските войни, в статия под същото заглавие в партийния вестник на Радославов „Народни права“ той настоява, че България трябва да пробие в „нови посоки във външната политика“ и да търси „по-светли хоризонти“, а именно приятелството и защитата на „северноамериканския колос“, както и на неговия англо-саксонски родител Англия.

Българските търговски връзки с тази далечна страна досега са били по близки и по интензивни от тези със Сърбия и Русия”; изправена пред нужда от заем, България трябвало да се обърне за него към Америка. Двете нации имат обща любов към свободата, настоява Строгов чрез публикации и речи.

За мен от историческа гледна точка е особено важен документът “Меморандум до  Уилсон” на д-р Иван Строгов, който според неговия ръкопис е публикуван в сп. “Свято дело” и “Свободна дума”, както и във вестник “Политика”. Кой знае, може би точно този документ да е дал основание на Американския президент Уилсон да се застъпи след Първата световна война за България и нейните граници.

Когато се пише историята, обикновено се отразява мнението на победителите и то остава меродавно през следващите години. Но д-р Иван Строгов може би, за да се застрахова пред следващите поколения, започва мемоарите си с цитат от Лев Толстой: “Истината е вредна само за онези, които правят злини. Хората, които вършат добри дела, не могат да не обичат истината.”

Като че ли иска да ни подготви за фактите, отразени в 37 -те глави, разделени в три части, в които убедително и емоционално описва историята от Мармара до Морава и своята дейност като управител, политик, общественик и човек.

Читателят, който и да е той, ще почувства, че като очевидец, д-р Иван Строгов е бил изправен пред буреносните войни и търсел начин за националното обединение на българския народ и е изпълнил своя върховен и отечествен дълг – да остави на поколенията истината за България!

Защото писаното слово е памет!

Текст: Нели Цонева

All Rights Reserved © 2025