За „а“ и „б“ на букварите

разговаряме с Йоана ТОМОВА, управител на издателство „Просвета“

Мисията ѝ е да бъде издател. Пътят ѝ е предопределен от силното ѝ влечение към книгите. Разбирам, че за нея писането на ранни стихове не е било опит за самоутвърждаване. По-скоро е искала да чуе вътрешния си глас, да усети алгоритъма на римите. Духът на текста е съвършено конкретна материя, вибрираща с формулите на любимата ѝ математика. 

Йоана Томова: „Букварът е най-важната „книга” в живота на всеки един от нас.“

Една година преди да завърши Софийския университет с група приятели започват да издават литературното списание „Стрелец 2“. Дори в онези благодатни времена на обществен кипеж списанието се продава трудно. Тогава, през 1990 г., заедно със своя покоен съпруг Роман Томов създава първото си издателство „Прозорец“. „Така се завъртя всичко – разказва тя. – Животът ми някак се развива от  неща, които следват от предходни неща. Но през цялото време се опитвам и аз да се намесвам. Понякога успявам да сменя посоката.“ 

С майка преподавател по математика и баща физик и метеоролог в БАН Йоана от малка има пред очите си различни версии на житейско поведение. Културната атмосфера на Бургас, морето и поезията са я подтикнали да изгради и своята версия – да възприема живота като шанс за нещо ново и полезно, а всеки ден – като трамплин към сбъдване на мечтите.

От 1999 г. Йоана Томова поема управлението на „Просвета“ – най-голямото издателство у нас за учебници и учебни помагала, основано  през далечната 1945 година. Последните двадесет години ѝ спечелват мястото и авторитета на един от най-успешните български издатели .

В реда на своите приоритети в живота Йоана обаче избягва да поставя успеха. „Успехът е относително понятие – казва тя с усмивка.  – Достатъчно е удовлетворението от това, което правиш, усещането, че си полезен. И най-важното – постигането на вътрешна хармония.“ 

Работата я зарежда с енергия и тя няма намерение да забавя темпото. Освен че продуцира нови и нови издания, пътува непрекъснато и е в крак със 

световните стандарти в книгоиздаването

Грижи се постоянно за обучението на своите екипи. Вътрешното й спокойствие и увереността ѝ определено се дължат на издателския продукт, който създава, който се чете и „диша“ чрез многобройните читатели, ученици и учители.

„Прозорец“ издава художествена литература и едни от най-качествените автори, които в момента са на издателския хоризонт навсякъде по света. Известни са неговите поредици „Хроника“, носител на голямата награда „Христо Г. Данов“, и „Скрипта модерна“ с качествените европейски романи. Да издаваш книги е нещо съвсем различно. Натрупваш познания, но и преживявания. Особено ако познаваш Далай Лама лично и да притежаваш авторските му права или си добър приятел с Ян Мартел, носител на „Букър“ за романа „Животът на Пи“. 

Йоана Томова е в началото на своите 40 години и се чувства по-жизнена от всякога. Може би това е причината да се отдаде пълноценно на правенето на добри и все по-добри учебници. „Просвета“ няма аналог в предлагането на разнообразие от учебни помагала за всички класове по всички предмети на средното образование. 

От думите на Йоана разбирам, че учебникарското книгоиздаване е нещо много специфично, увъртяно във водовъртежа на реформи, наредби, конкурси и ежегодни кампании. Трябва си и бизнес нюх, който издателката е наследила явно от дядо си – голям предприемач по черноморския бряг, произхождащ от уважаван тревненски род. Сякаш по наследство Йоана знае как да води и печели битки и как да прави добри учебници. 

Според нея добър е учебникът, който помага на учениците да мислят, който им вдъхва увереност, че могат да се справят сами.

Няма учебник, който да е еднакво добър за всички. Учениците са различни, учителите са различни, културната среда е различна... „Всъщност светът е интересен, защото хората са различни“ – пояснява Йоана. Точно затова „Просвета“ не прави по един-единствен  учебник за клас и предмет. Защото 

не може да има универсален учебник 

Има добри учебници за конкретни общности. Една е ситуацията в големите градове, друга – в малките села и смесените райони на страната…“

Йоана се съмнява в ефективността на претоварените учебни програми. Тя не е сигурна, че огромният масив от информация, който се залага в съдържанието на учебниците, води до натрупване на знания. „По-скоро води до механично заучаване на факти, дати, имена и понятия – убедена е тя. – Мисля, че може да се намери модел, в който класическият учебник да си сътрудничи с новите технологии и най-вече с модерната педагогика и либералната идея за образование. Важно е учебникът да е удобен за ползване, да е интересен за тези, за които е предназначен и да учи не на факти, а на техника на учене. Статистиката и фактите утре ще бъдат други, защото светът се променя постоянно.“

Букварът с автори Владимир Попов, Мария Бунева и Лилия Вълкова е предпочитан от учителите и обичан от първокласниците.

Букварът  – „бестселърът“ на „Просвета“

Поколения българи са сричали по букварите и читанките на това издателство. От 1945 г. насам „Просвета“ е издала над 12 буквара. „Някога е издавало и буквари за неграмотни (дано не се връщаме към такава практика), за малцинствата, за децата със специални здравословни нужди – напомня Йоана. – Вложихме много усилия по така направените учебни програми, да създадем едно ново поколение читанки и буквари, които да са близки до децата и по някакъв начин да ги карат да участват в учебния процес, да го съпреживяват. Защото в момента, в който учителят успее да направи това чудо – съпреживяване в рамките на един учебен час – детето вече е спечелено за науката, амбицирано е да се развива.“  

Децата бързо научават всичко за буквата „Я“ със забавните текстове и красивите илюстрации на Маглена Константинова.

Някои смятат буквара за консервативна „книга“, но според Йоана той е най-носталгичната „книга“. „Когато днес отворя моя буквар от 1974 г., картинките ме връщат назад във времето и аз сякаш пак преживявам наново уроците. Тази носталгия обаче не е повод да спрем да подобряваме буквара. Педагогическата наука  непрекъснато се развива, появяват се модерни техники, с чиято помощ могат да се направят нови чудесни издания.“

Йоана твърдо вярва, че букварът винаги ще има бъдеще. Според нея няма значение дали утре той ще бъде 

на хартия, или в електронен вид 

или пък ще се чете през електронен четец (устройство, което все повече се разпространява в Европа и САЩ и става все по-евтино, което значи, че скоро ще бъде достъпно и у нас). „Не знам как ще изглежда букварът след сто години, но при всички случаи ще го има.“ Права е, защото все отнякъде човек трябва да научи буквите – тези вълшебни знаци върху които се крепят цивилизационните натрупвания. Дали пък не трябва букварите да се препрочитат и от възрастните?

В читанката за 1. клас, съставена от поетите Иван Цанев и Владимир Попов, децата за първи път се срещат с творбите на любими писатели.

Корица на стар буквар от 1947 г. Поколения българи помнят с благодарност букварите и читанките на „Просвета”

„Ето един парадокс – възрастните пишат учебните програми и учебниците за децата, без да се допитват до мнението на самите деца. Ние от „Просвета“ се опитваме да коригираме тази несправедливост. Всяко едно наше издание се апробира пред деца в реални учебни условия още преди да бъде публикувано. Струва ми се, че трябва да обърнем внимание на участието на децата в създаването на букварите и на всички образователни продукти. Независимо че възрастните са едни пораснали деца, те трудно биха могли пълноценно да оценят буквара, защото са изгубили голяма част от детската сетивност.“

Интервю: Нели Цонева, списание Бела, бр. 5, 2010 Снимки: Просвета