Васил Беязов: По пътя на повика на мечтите си

Историята на Васил Беязов започва в деня, в който е погледнал мечтата си право в очите и я приел като неизбежна съдба. Питам се: кога за първи път е пожелал да стигне отвъд познатия хоризонт и точно така висящ над вълните да се омайва от чувството на свобода. Струва ми се, че морският вятър го е обвял още като студент във ВИАС, когато е записал начален курс по ветроходство. Ето че преди да минат и десет години, сега той е едва на 34 , а има вече зад гърба си хиляди морски мили, невероятни преживявания, спортни постижения, единствени за българския флаг и е опознал толкова различни острови и хора.

. 

С  „Герена” през Атлантика до остров Сент Мартен

Не е нужно много, за да се случи това, освен кураж и страшен късмет. Като архитект трето поколение, сигурно не му се е налагало да търси невероятното. Съвсем лесно би могъл да се подреди в сянката на семейната традиция. Но Васил Беязов, само с опита си от българското черноморско крайбрежие и участие в няколко ветроходни състезания, поема риска да напусне родното море, да премине през Средиземно море и да пресече Атлантика през 2003г.

С опънати платна само за 17 дена и 20 часа изминава  разстоянието от 2200 мили между островите Зелени нос и Караибско море и стига до целта- остров Сент Мартен от веригата на Нидерландските Антили.

Заедно с приятеля си Милен, той пътува със своята 7 метрова спортна яхта, полско производство, която я кръщава  „Герена”, заради любимия отбор Левски. Вместо друго женско име, той взима това на стадиона. Там на Карибския остров Сент Мартен посрещат Новата 2004 година и през април със спортна страст на професионалисти,  участват в 24-та регата  „Хайнекен”, едно от водещите събития във ветроходния календар. „Герена” е най-малката лодка в състезанието, събрало общо 238 яхти отвсякъде.

Според него много може да се говори за едно трансатлантическо плаване. “То е просто едно пътуване в безкрая, едно докосване до вечността. Така е било винаги, хилядолетия наред,  откак тоя свят съществува. Та затова понякога се чудиш -  няма ли в следващия момент на хоризонта да изникне някой от корабите на Колумб..

Гениалното е, че ти си там, със своя смешен краен отрязък живот, въоръжен обаче с адската мощ на духа си, който ти дава възможност да осъзнаеш дори безкрая и да му се наслаждаваш..”

От този ентусиазъм се ражда неговата книга “Чувството за свобода”, написанаот непосредствените впечатления, изпращани като електронни писма отначало самодо някои приятели. В края на пътешествието обаче,  листа на получателите вече бил с 300 имена. После живее и работи като архитект на острова две години, предимно проектира луксозни  курортни комплекси и за кратко време получава водеща роля в няколко от най-големите проекти за региона. Тези ангажименти продължават и доднес вече изпълнявани от семейната фирма в София.

С “Push The Tempo” на състезания в Карибите

И така в началото на 2005 година идва ред на ново още по-предизвикателно морско приключение, защото “когато живееш в Карибите си някак на един кръстопът – Тихия океан е на близо, усещаш го, вика те при себе си”

Но този път вече са тричленен екипаж и с нова 30-футова спортна яхта, колкото авангардна като дизайн, материали и технологии за управление, толкова и спартанска като условия за живот на екипажа. Създадена в Австралия с единствената мисъл за големи скорости и състезания ‘Push The Tempo” е  била единствената от общо 11- те  сестри - близнаци, която се е подвизавала в Северното полукълбо. и именно нея, Васил и другият основен член на екипажа и запален ветроходец, братовчед му от Ню Йорк - Димитър Димитриев, успяват да купят и  доставят от Англия. Запазил е името й, защото съвсем точно отговаря на неговия начин на живот-да се живее интензивно, да се ускорява темпото       

Второто пътешествие на Васил Беязов за него не е просто синьо море, да се пробваш да ловиш екзотични риби, да се наслаждаваш на танца на делфините сред вълните, да отбелязваш в бордовия дневник, кога си преминал Тропика на Рака. Авече е замислено като “Българска презокеанска  кампания Бора 2005”с амбицията екипажът на Push The Tempo да участва в една от най-големите регати в света, тази от Ел Ей до Хаваите със стогодишна история, класика в спортното ветроходство.“

Но щастието не винаги е на страната на смелите. Все ще се намери някое камъче да обърне колата и тази мечта се е отложила за по-благоприятно като организация време. За сметка на това екипажът на Push The Tempo е премерил силите и е развявал българския флаг в четири други големи регати в Карибите. Препускането е страхотно, защото в тези спортни класове, героите са добре известни и са почти едни и същи играчи, особено приятно е чувството да станеш част от този своеобразен керван.

 Заслужаваше ли си предизвикателството? Васил Беязов е много откровен: ”Когато  състезателният период в Карибите е зад гърба ни, поуки от него колкото щеш. Той ми костваше доста усилия и излезе доста по-скъп от предвиденото, а резултатите съвсем не са вдъхновяващи. Но не ме разбирайте погрешно, аз съм удовлетворен от него, извървяхме голям път напред и тоя спорт ме привлича все повече. А лодката ми доставя голямо удоволствие.”

През Пасифика до Нова Зеландия

Оттук нататък е започнала една друга приказка. С Push The Tempo българският екипаж се отбива в Тринидад, някогашният пиратски рай, за кратка подготовка, после пресичат Панамския канал и след това тръгват по пътя на кокосовото мляко: Галапагос-Маркизите- тези същите острови, в които е бил влюбен и Гоген- Френска Полинезия с Таити, Бора Бора, Атолите, където се отглеждат във ферми скъпоструващите черни перли, после островите Кук, Нюе - малък остров държава, който има 1200 поданици и никакъв туризъм – Тонга - Фиджи и така чак до крайната цел-Нова Зеландия. Едно уникално пътуване из този приказен свят продължило 8 месеца, през които Push The Tempo преодолява над 7000 морски мили в Пасифика и в крайна сметка се завръща в своите родни места.

В Wellington Васил Беязов отново, както на остров Сент Мартен изпраща  до архитектурните фирми CV-то си на електронните им адреси и започва работа в един голям офис, където е сред позната за него обстановка, заобиколен от купища чертежи, компютри и плотери в същото битие, както на “Иван Асен” в София. Работи там близо една година, но от няколко месеца си е в България.

 Защо се върна?

 „След 5 години скитане из този необятен и шарен свят, реших, че ще ми бъде интересно да усетя родната действителност , вече пречупена през всичко видяно и преживяно през тези необикновени години. Пък и в днешно време е толкова относително къде се намираш физически – ето аз в момента работя по поръчки за Карибите, карам една професионална специализация в Германия и разбира се не съм се отказал от

плановете за участие в някоя от големите презокеански регати. И всичко това е възможно и тук, където са семейството и приятелите.”

Историята е достоверна, На сайта www.bora2005.com може да се види галериятаот  прекрасни снимки запечатали преживелиците на екипажа на Push The Tempo.Ако искате да видите света -най верният компас, който ще ви отведе до вашия бленуван остров или следващата регата по ветроходство са мечтите. За това не просто ни уверява Васил Беязов, но и го доказва 😊!

Интервю: Нели Цонева

 Снимки личен архив, Историята на Васил Беязов е публикувана във вестник „Новинар през 2007 г.