Владимир Ангелов: Балетът е най-хуманното интернационално послание

Българинът Владимир Ангелов (слава Богу, че е българин!) e наистина изключително талантлив хореограф, който повече от десет години живее и работи в Съединените щати (за голямо съжаление на всички българи!). Целия си живот той посвещава на модерния балет. 

Дебютът на талантливия българин в класическия балет е неговата постановка в операта на Камий Сен Санс „Самсон и Далила“. Премиерата  се състоя през месец май в “Кенеди център”, Вашингтон и сега това е най-престижното представление за сезона. Поканата към Владимир Ангелов да постави оригиналните танци в спектакъла е отправена лично от Пласидо Доминго, който ръководи Вашингтонската опера.

През този сезон Владимир Ангелов работи и има голям успех в Япония. Специално за Токио Сити Балет той направи спектакъла „Торсо”, чиято премиера беше през месец май. Предстои му нова постановка за същия състав до края на сезона. 

Малко предистория

Владимир Ангелов започва кариерата си във Вашингтон като балетмайстор и хореограф в камерната Лау дон Балет Кампани и в известната тук Кировска балетна академия. От 1999 година е признат режисьор-постановчик на оригинални спектакли и балетни миниатюри, завоювали възторга на публиката, на медиите и на критиката в Ню Йорк, Атланта, Индианаполис, Филаделфия, Сан Франциско, Калгари, Канада, Токио, Санкт Петербург. 

От 2000 година той е гост професор в Университета Джордж Вашингтон, автор е на много студии и статии по темата американски съвременен танц.

На 38-годишна възраст Владимир Ангелов е вече на върха на своята творческа кариера, по-вдъхновен от всякога и отдаден на модерния балет, зареден с нови проекти и идеи. Той винаги има в своя творчески репертоар планове и за България и с готовност отговори на въпросите на „БЕЛА”:

- Кой е Владимир Ангелов?

- Мисля, че човек живее, работи и твори, за да разбере всъщност кой е. Роден съм на 3 май през 1966 г. и от най ранното си детство изкуството ме е привличало. Майка ми казва, че съм бил много артистичен и забавен. И до днес правя толкова различни неща, но в основата на всичко като че ли е балетът и любовта ми към това изкуство. В крайна сметка то се оказа и моята съдба. Завърших хореографското училище в София, работих в модерния български балет “Арабеск”, после учих режисура в Ричмонт, щата Вирджиния, взех мастерска степен в Американския университет във Вашингтон. Посветих се на балета и сцената. Като погледна назад към изминатия от мен път, имам усещането, че съм се движел в една главозамайваща поредица от проекти, репетиции, лекции. Животът ми е бил и е изпълнен до минута, до следващия спектакъл, до следващото удовлетворение от идеята, от експеримента... Защото модерната балетна хореография съдържа в себе си и свобода, и въображение, но и много риск.

- Как се създава един танц? 

- Като се комбинират в едно изразните средства на човешкото тяло, музиката, светлината. Като се извайват движенията, чрез които виждаш света. Винаги бягам от установения канон, търся оригиналния подход към всяка тема. Защото, както е известно, еднообразието убива въображението. За да творя, имам нужда от „гориво”, от енергия. В повечето случай вдъхновенията идват от музиката, от природата, от поемата, от всичко около нас. Дори едно обикновено движение може да „кликне” нова мисъл. За мен танцът не се създава. Той вече съществува и просто трябва да бъде обхванат, дефиниран и насочен към определена идея. Често желанието да открия нещо съвсем различно, ме зарежда с нова идея. Една от най-новите ми работи, показана наскоро в Кенеди център, Вашингтон, се нарича „Интензивен покой”. Въпросната балетна миниатюра се играе без музика, под звуците на рецитирана поема. Тази творба като че ли резюмира историята на моя живот.

- Лесно или трудно се прави модерна хореография в Съединените щати и то от българин?

- И лесно, и трудно е по принцип да се прави модерна хореография. Америка е родината и люлката на модерния балет. Тук съществуват високи стандарти и дългогодишни традиции, сътворени от Айсидора Дънкан, Марта Греъм, Алвин Аейли. Публиката също те задължава, защото е добре подготвена и твърде чувствителна към възприемане на балетното изкуство. Според мен балетът е най-хуманното послание към света и хората и то в интернационален мащаб. Един от най-големите френски хореографи Филипо Талиони е всъщност италианец. Най-големият руски хореограф Мариус Петипа е французин, а най-големият американски хореограф Джорж Балачин е руснак. Тогава защо един българин да не може да възторгва почитателите на балетното изкуство в света.

- Балетното изкуство обикновено изразява духовно извисени и трудно постижими неща. Но критиката казва за твоето творчество, че е „нещо много семпло и хуманно“. Това ли е ключът към успеха ти на сцената?

- Обичам да експериментирам, да откривам нови идеи, да извайвам нови движения. Има нещо много нарцистично в начина, по който танцьорите се отнасят към собствените си тела, неприсъщо за другите артистични професии. Съвсем наскоро и в Токио се представи премиерата на „Торсо“. Този спектакъл също разглежда една вечна тема - за взаимоотношенията между твореца, творбата и зрителите. Действието се развива в една скулптурна градина в огромна изложбена зала. Един ден една антична женска фигура решава да не бъде вече скулптура, а да се движи, да диша, да чувства като нормална човешка личност. Веднъж дарена с живот обаче, тя е обречена да се влюби, нещо, за което една скулптурна творба не е “подготвена”. Това е една класическа като израз, но много свежа като въображение творба с изключителен успех сред зрителите.

- Заедно с модерната балетна трупа на Сити Данс Ансамбъл, Данси Ангел продъкшън и Кенеди център сте инициатори на Международен фестивал на филмираните танци, който се провежда през зимата във Вашингтон. От къде идва този интерес?

- Балетът е синтетично изкуство. Заснемането на танца може да насити и мултиплицира ефекта на изразните средства. Филмирането на „Беглецът и мечтите“ - една творба на Сити Данс Ансамбъл -  съчета в себе си дигиталните ефекти, „зеления екран“ с похватите на екшъна и психологическия трилър, за да предаде историята на един мъж. Ролята се изпълнява блестящо от виртуозния артист Раста Томас, който се оказва хванат в капан от света на сънищата. Разбира се, филмирането на танците има освен експериментално и маркетингово значение в днешния динамичен свят. С тази постановка на живо, и на филм Сити Данс Ансамбъл участва през февруари в официалното откриване на новия художествен театър с 2500 зрителски места във Вашингтон.

- Как се чувства един българин във Вашингтон?

- Сигурно не по различно от това, ако бях в София, защото модерният балет навсякъде по света е в общи линии един и същ. Тук мащабът е по различен, измеренията са по други. Правилата са обаче много ясни и задължителни за всички. Което пък ти позволява да се съсредоточиш върху решаването на проблемите, а не върху отношенията. Творческият процес се базира на строго индивидуални концепции, въображение и изрази, които са лични и общочовешки. Това е особено валидно за изкуството на танца, където езикът на тялото не се нуждае от превод. В този смисъл е важното да се прави добра хореография, без значение дали е на сцената на Националната опера и балет в София или в Кенеди център във Вашингтон. Моят стремеж е да открия и почувствам какво е „отвъд“ добрата хореография. От мига, в който започвам новата си работа, винаги се питам: „Може ли да се изрази цялата зима с една снежинка?“ Звучи просто, но в това е и сложността на балетното изкуство - как да се разработи идеята така, че да се представи и комплексно и разбираемо.

- Да очакваме ли скоро ваш спектакъл на софийска сцена? Какви са най-близките ви планове за България?

- Да, обмислям идея за спектакъл на софийската сцена. През миналото лято на Варненския международен балетен конкурс участвах с две мои балетни творби: „Соло” (една съвременна тема за изкуството срещу дрогата) и „Полетът на бръмбъра” (по известната музикална пиеса на Мусоргски). И двете миниатюри се представиха в блестящото изпълнение на световната мегазвезда Раста Томас. От години работя с този танцьор, който винаги разтърсва публиката, защото на сцената той е като една топка от физическа енергия, която се върти шеметно, прави акробатически номера и постига невероятен художествен ефект. Смятам с него да направя балетен спектакъл за българската публика, която съм сигурен, че ще оцени високо тази феноменална техника на младия танцьор, чиято професионална кариера започна преди седем години именно от тук, от Летния театър във Варна.

Интервю: Нели Цонева, списание Бела, бр. 9, 2005

Снимки: Краси Генов & Паул Гордън Емерсон