Владо Ангелов: Нова година във Вашингтон

Във Вашингтон, ДС, близо до Американския университет, домът на Владо Ангелов посреща Новата 2007 година с красива елха, много подаръци и запалена камина. Сред купчината от всевъзможни желания, това са трите задължителни неща, които иска шестгодишната Джулия от своя баща-Дядо Влад. Семейството празнува съвсем интимно Коледа с трапеза от смесени ястия от България, Америка и Япония. Към традиционните български сърми и вино се добавя японско суши и се пие саке.

     -Всъщност 2006 година за теб е юбилейна. 40 години са една достойна възраст в света на балета, нали?

      Не бих казал така..В творчеството възрастта не е порок. Не е гарaнция и за упех. Да правиш изкуство е едно вечно усилие на мисълта, на погледа, на преживяванията. А в балета има и много физически усилия.

     -Е, животът не е само балет?

       Внушаваният отговор на този въпрос e много лесен. Но, когато виждаш света чрез движенията, когато се опитваш да създаваш една хореографска вселена дори от ежедневната походка, тогава може да се разбере , че както в живота са нужни многостранни усилия, така и танцът се приготвя с толкова много и различни съставки.

     -Преобращайки страниците на творческия си път, какво е усещането?

       Едно перманентно нервно състояние. Дишаш неравно, в смисъл нервно, ходиш забързано, в смисъл нервно, живееш нервно, с нерв усещаш плътността на живота. Но когато си на  репетиция - с огромно спокойствие и търпение, със страшна концентрация извайваш движенията, съвършенните пози на телата, на дланите, за да стигнеш до онзи малък светлинен остров на сцената, където оживява изкуството на балета.

     -Владмир Ангелов е вече световно известен модерен хореограф с постановки не само в Съединените щати, но и в Япония, Kанада, Финландия, Русия, Великобритания . Съвременната хореография не застава ли срещу традицията на «палците»?

      По скоро се опитва да усвои най-доброто от класическия танц, да намери собствения си стил на самоизразяване. За  мен танцът не се създава - той вече същeствува и просто трябва да бъде обхванат, дефиниран и насочен към определена идея.

     -Балетната критика е много благосклонна към теб. Специализираните издания те определят като «артистично състояние на духовна независимост». Какъв е твоят подход в балетното изкуство?

     -«Балетна амбиентност», т.е избирам граничното състояние между реалността и фантазията, между две неща. Например:  фигура и страст. Създавам ситуация, в която танцъорите действат и реагират, без да нарушават предварително определените условия на театралната игра. Максимална освободеност и хармoния във всичко. Опитвам се да постигна едно сливане на душата с танца.

     -Т.е. не изобщо създаване на изкуство, а винаги търсиш предизвикателството?

      Разбира се. Изкуство без предизвикателсто, без вдъхновение не се прави. Понякога един филм може да инспирира една балетна идея. Създадох «Интерзона» като балетна импресия на филма «Матрицата» по музика на британската рок група «Art of Noise», която се показа в Индианаполис по време на автомобилното състезание на «Формула 1» Така се случи и с преживяното на 11 септември 2001г. Спонтанно се роди балетният спектакъл »Под повърхността», който получи награда като филмиран танц  с документални кадри на световния фестивал в Лондон.

      - А в живота какво търсиш?

        Да опозная другостта. В глобалния свят е много важно да се опитваш да разбереш другия до теб. Какво мисли, какво го вълнува или разсмива, за какво мечтае? Ако нямаш този стремеж вътре в себе си, може да се капсулираш или изолираш в собствения си манталитет. Срещал съм такива хора, които отричат всичко, което не разбират или не е свързано с тях лично.

       -Това ли e начин да се чувстваш « американизиран»?

         Напротив. В Америка човек се чувства свободен да направи своя избор, без да загуби собствената си идентичност. Дори може да се опознае по истински, когато се променя и възприема себе си различен сред останалите. Сякаш преоткрива по добре и своя национален характер, особеностите и собствените си предимства.

       -Говориш така, защото твоята съпруга е японка?

        Е, и това е начин да опознаеш другите, нали? Струва ми се, че българите и японците много си приличат по търпението, трудолюбието и най вече по онази деликатност в отношенията ни помежду си, която ни прави по толератни хора в света.

        -Бях на твоите лекции тази година в Нов български университет и видях как успяваш да приковеш вниманието на българските студенти върху теорията за американското танцово изкуство. Какво ти дава академичната практика като творец?

        -Енергията на младите хора. Техните въпроси, реакции, отношение. Те ме провокират към ново сценично действие, към нови танцови образи, към търсене на нови внушения, адекватни на съвременната действителност. Танцът е общуване между хората. Как да изтъчеш тъканта на това иначе толкова абстракно изкуство ако не можеш да уловиш вътрешния импулс на времето, в което живеем.

      -В Кенеди център Вашингтон под ръководството на Пласидо Доминго, постави класическия танц «Вакханалия» в операта « Самсон и Далила». Привлича ли те класическият балет?

       Вече съм постояннo канен като балетен хореограф и режисъор в Kенеди център. Истинско удоволствие е да се работи с такъв световно известен артист като Пласидо Доминго и да се захранваш от неговия творчески гений. През тази година съм направил две постановки - на класическата опера на Джузепе Верди «Сицилиански молитви», която има модерен декор, а хореографията й е със стъпки на италианската тарантела. Премиерата на операта на Бела Барток « Замъкът на Синята брада» се състоя през септември. Аз работих с известния холивудски режисъор Уйлям Фредкин/William Friedkin/, познат на българските зрители от филмите «Френска връзка» и «Екзорсист».Това е модерна опера на ужасите, с хореография на духовете.

       -Кое е за теб запомнящото се събитие през тази творческа година?

        -Страшният тайфун във Филипините, точно за моята премиера в Манила. Никога няма да забравя тази картина-филипинките със скъпи вечерни тоалети, дълги рокли и красиви бижута да пресичат залетия от дъжда тротоар с обувки в ръцете си..Бяха продадени 2500 билета, но едва 800 души,  въпреки урагана успяха да дойдат на премиерата на «Фигуера».После се организираха още три поредни представления за  публиката с билети. Сега Манила балет играе този спектакъл в Новогодишната програма на Кралство Камбоджа

      -Kaк посрещна Коледа и Новата  година във Вашингтон?

       Бях поканен на най-светския Вашингтонски бал, облечен в изискан фрак на Армани и със съпругата си Акико, която беше в автентично, шестпластово, копринено кимоно. По традиция, този бал се провежда всяка Коледа в хотела на булевард Кънектикът, Mayflower, или Майско цвете.Така се е наричал първият кораб който е пристигнал в Америка от Англия. Говори се, че наследниците на тези първи заселници, които са елитът на Вашингтон, продължават традицията на своите предци и все още се срещат в този хотел.

      - Какво очакваш от Новата 2007 година?

        На 9 януари ще посетя церемонията пред българското посолство, организирана от посланик Елена Поптодорова за издигане на европейския флаг, до този на България.Съкровеното ми желание е след повече от 15 години отсъствие, да се върна в България и да направя спектакъл за българската публика.

 Интервюто взе : Нели Цонева

Владимир Ангелов-любимият хореограф на Америка , публикувано във вестник Новинар, 2007 г. http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=MjE0MDsxNg==&mater=MjE0MDszNA